Среднощният диамант [bg]

Но той не помръдна:

— Авиел, наистина нямам думи да опиша колко много се наслаждавам на това. Не само на това, че виждам истинското ти лице. Имам предвид това, че виждам тази твоя страна. Това наистина ми оправи деня — поради което още повече ме натъжава фактът, че трябва именно аз да съм човекът, който да ти каже, че онзи пистолет не е зареден.

Не мигнах:

— Лъжеш.

— Всъщност никога не бих оставил зареден пищов на такова достъпно място. Държа го на показ, та да накарам пияните клиенти да се позамислят, преди да почнат да се заяждат с бармана. А ако не се замислят, тогава моите хора могат да се справят с всеки сблъсък.

— Не ти вярвам. — Но сега бях по-малко уверена. Тъй като не познавах този вид пистолет, не можех да преценя по тежестта му дали е зареден, или не.

Том се изправи на крака и дръзко тръгна напред, при което дулото се озова пак притиснато към гърдите му.

— Тогава стреляй и разбери. — Когато не направих нищо, той се изкиска тихо. — Дори и да беше зареден, нямаше да ме е страх. Знам, че не би ме наранила.

— Не мислиш, че имам достатъчно дързост? Усмивката му стана по-широка:

— О, не. Ти не си страхливка, Авиел. Беше смело от твоя страна да дойдеш тук. Преди все те закачах, задето не искаш да си цапаш ръцете, но сега знам, че не е вярно. Това просто е последното ти средство. Предпочиташ да се позоваваш на по-добрата природа на човека. Подобен идеализъм само би ти пречил, скъпа. Защото, ако се опитваш да напредваш, ако се опитваш да подкрепяш някаква кауза, трябва да се отърсиш от честта и сантименталността. Ако наистина искаше да спреш действията ми, щеше да се опиташ да ме застреляш в мига, в който влезе. Вместо това реши да действаш почтено, да ме обвиниш и да се погрижиш да въздадеш справедливост чрез каналите на обичайното правосъдие. Подобно мислене е причината хората да се провалят. Причината да загиват. Привързването към хора, към принципи, е загуба на време. Трябва да си готова да ги пожертваш.

— Баща ми казваше същото.

— Умен човек.

Дръпнах спусъка. Той изщрака. Нищо повече.

Ръцете ми се тресяха, сякаш безнадеждността на положението ми ме беше изплашила. Обърнах пищова на една страна и посегнах уж да го предам — а после замахнах нагоре и стоварих дръжката в лицето на Том. Той успя да сграбчи косата ми, докато отскачах към стълбите, и ме дръпна рязко назад. Паднах с лек писък и мигове по-късно той ме беше затиснал по гръб. Притисна в челото ми дулото на по-познат пищов и разбрах, че е зареден. Беше онзи, който той често носеше.

— Харесвам те, Авиел — каза той без помен от обичайното си безгрижие. — И ми се ще да се беше задържала при нас. Лорандия ще извърши големи неща в Адория — далеч по-добри, отколкото Осфрид би могъл. Но твоят шанс приключи, а не мога да оставя недовършени неща. Аз, разбираш ли, нямам проблем да взимам тежките решения.