Среднощният диамант [bg]

— Какво е това?

— Трябва да уредим някои неща, преди да отплавам — каза Сайлъс със строг тон. — Заминаваш ли, момче? Дай ми отговор веднъж завинаги.

Напрежението на Грант се стопи:

— Леле, това наистина е моят ден. Да, оставам. Да, ще бъда тук, когато се върнеш.

Сайлъс запази сурово изражение, но видях как из него се разля облекчение.

— Значи предложението на Айана те устройва. Ще го изчакаш.

— Да. — Грант прикова върху нея остър поглед. — Макар да й казах, че няма нужда.

— Това е моят избор, Иуитси — отвърна тя с равен тон. — Възползвай се от него.

Бяха ме объркали.

— Какво предложение?

Айана продължи да отвръща предизвикателно на настойчивия поглед на Грант няколко минути, преди да отговори:

— Наруших правилата на брака си, като избягах от съпругата си — това е голямо нарушение в по-висшите клонове. Има сериозни наказания за това, ако ме хванат. Затова се укривам тук. Но ако сме разделени в продължение на пет години, бракът се разтрогва и съм свободна от последствията. Трябва да стоя надалече само още година и половина. После мога спокойно да отида на гости — и да взема Грант с мен. Може да подаде молба за връщане на гражданството си.

— Изобщо не е нужно да се връщаш — настоя Грант. — Ще те накарат да уредиш книжата и да се видиш с нея отново.

Айана го пренебрегна с махване на ръка:

— Вече не се страхувам от нея.

Обърнах се слисано към Грант. Колкото и да се бях зарадвала да чуя, че ще остане тук, бях изпитвала глождеща вина, задето след всичко, което беше направил, щеше да му е отказано завръщането в родината.

— Тогава… можеш да се върнеш. Не точно така, както искаше, нито толкова скоро, но…

— Но може да почака — довърши Сайлъс. — Това, което не може да чака, сте вие двамата. Не можете да продължавате така.

— Да продължаваме как? — попитах невинно.

— Не ми се прави на свенлива. Знам къде спиш. — Погледът му се извъртя към Грант. — Престани или уреди това официално на хартия.

Грант не трепна:

— Виждаш ли, Мирабел? В сравнение с него от мен направо блика романтика. — На Сайлъс каза: — Спокойно, планираме да се оженим.

— Нима? — попита Айана, стресната. Погледна ме за потвърждение.

— Да. Очевидно Грант ми е направил предложение. Няколко пъти. Май. — Спомних си как обсъждахме предложенията тази сутрин и осъзнах, че всъщност никога не беше имало въпрос или отговор.

— Да, направих предложение. — Грант ме стрелна с многозначителен поглед. — Моментът беше прекрасен.

Айана сякаш беше по-изненадана от това, отколкото че той наистина е направил предложение.

— Наистина ли?

— Защо си толкова шокирана, Секем? Не съм напълно нечувствителен. Знам как стават нещата с предложенията.

— Точно така — добавих лукаво. — Взе ръката ми и попита… какво беше? — Хвърлих очаквателно поглед към него.