Среднощният диамант [bg]

— Къде е Том? — повторих.

Барманът ме погледна предизвикателно и устоях на порива да го зашлевя, за да измъкна отговора от него. Нямах време за изтезания или разпит. Ако Том беше тук, имаше само едно място, където можеше да бъде. Ако не беше, вероятно така и нямаше как да стигна до него. Открих ключа за задната стаичка и едно разширяване на очите на мъжа ми подсказа, че все пак може и да не съм твърде закъсняла. Докато излизах иззад бара, зърнах пищова, който държаха на полицата. Моделът му не ми беше познат, но поне беше оръжие за близък бой. Наместих го възможно най-добре в джоба на полата си и се отправих към вратата на задната стая.

Отвъд нея открих стълбището, което бях видяла в нощта, когато с Том спорихме. Този път стъпалата бяха осветени от фенери отдолу. С дълбоко вдишване започнах да слизам. Дървените стълби скърцаха под мен, съсипвайки всеки шанс за потайност. Но тя не ми и трябваше, не и ако можех да изпълня плана, който бях замислила на идване насам.

— Барнаби? Илайджа върна ли се? — обади се познат глас.

Стигнах най-долния край на стълбите и се намерих в грамаден склад. Следи по прашния под показваха, че някога помещението е било пълно с огромен брой сандъци. Сега всичките бяха изчезнали с изключение на няколко в ъгъла. Капакът на единия беше свален, а Том беше коленичил пред него и внимателно слагаше вътре торби с връзки отгоре, които звънтяха, когато се удряха една друга.

— Барнаби? — Том хвърли поглед през рамо и скочи на крака, когато ме видя. Наклони глава и ме огледа — предпазлив, но не и заплашен. — Е. Със сигурност си по-красива от Барнаби. А може би и по-умна, щом си успяла да стигнеш тук долу. Как мога да ти помогна, пленително създание?

— Дойдох да ти помогна. — Превключих на белсианския акцент. — Ако все още го искаш.

Том се ококори, безмълвен като никога, а после по лицето му се разля огромна усмивка.

— Лейди Авиел! Това истинският ангел ли е най-сетне? В рокля? А пък аз си мислех, че се очертава ужасен ден.

— Нещата не вървят, както ти се иска? — попитах, заговаряйки отново с обичайния си глас.

Той сви рамене:

— Просто много изненади. Ти обаче си хубава изненада. Не мога да повярвам, че не схванах по-рано. Безупречно докарваш онзи белсиански акцент. Но си сирминиканка, нали? Прелест. И разбира се, че искам помощта ти. Изглежда, че ще трябва да ти намерим някакви по-здрави дрехи, които да носиш в Алма, но за това можем да се тревожим, щом излезем от града. Без перука обаче. Няма да го допусна. Би било престъпление сега, когато видях истинската ти коса. Не съм сигурен дори дали трябва да носиш маска, макар да предполагам, че ще искаш да…