Среднощният диамант [bg]

В дните, които последваха, Кейп Триумф бе преобърнат надолу с главата. Губернаторът Дойл не бе знаел нищо за измяната на сина си, но трябваше да се справи с последиците му, работейки с други водачи на колониите и агенция „Макгру“. На икорите бе разрешено да се разположат на лагер в покрайнините на града и отправиха оплакванията си в дипломатически разговори, за чието улесняване помогна Тамзин.

Илайджа, както бях заподозряла, беше човекът, който шифроваше и разшифроваше баланкуански съобщения за Том. Илайджа бе разкрил пълния мащаб на конспирацията едва наскоро. Това знание се бе появило непосредствено след все по-усилващо се смущение от работата на Том, но страхът, че отмъщението може да засегне семейството му, беше възпрял Илайджа да скъса с него. Сега, свободен, той си откупи амнистия, като разказа всичко, което знаеше. Гледката как Том се кани да ме убие, се беше оказала катализаторът, който най-сетне беше разтърсил Илайджа. Беше се разочаровал твърде много от Том и се беше привързал твърде много към мен, доказвайки по този начин, че Том греши. Близостта, привързването и отношението към другите като към човешки същества, а не пионки, в крайна сметка не бяха слабост.

А Грант? Е, Грант не беше лесен за убиване.

Един лекар извади куршума и каза, че не е засегнат нито един жизненоважен орган, но опасността от инфекция или твърде голяма загуба на кръв още висяха застрашително над нас в онзи първи ден. Прекарах тези часове в агония, докато Грант ги преживя силно упоен от обезболяващи в дома на Сайлъс. Най-сетне лекарят обяви, че Грант ще се възстанови напълно, и докато постепенно се съвземаше от ефекта на болкоуспокояващите, той се оказа непокорен пациент. Мразеше да го ограничават. Особено много мразеше някой да го обслужва. Това го правеше по-кисел и намусен от обикновено, но Сайлъс, Айана и аз нямахме нищо против, докато се редувахме да му правим компания.