![Среднощният диамант [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/7/1/srednoshchniyat-diamant-bg-download.jpg)
Среднощният диамант [bg]
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Бляскавият двор #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Сиела"
- ISBN: 978-954-28-2425-1
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Среднощният диамант [bg]». Краткое содержание книги:
„Очарованието на Юга среща Моята прекрасна лейди. Романтиците ще се влюбят!“ School Library Connection
Когато не бях с него, имах други занимания в изобилие. Сега и Аделейд, и Тамзин се бяха върнали в живота ми и въпреки собствените им задължения успявахме да прекарваме време заедно всеки ден. Бях във възторг, че всички се бяхме събрали отново заедно, макар да не беше същото като по-спокойните ни дни в Блу Спринг. Сега всички се чувствахме много по-възрастни.
Невероятно, но Рупърт настоя да изплати договора ми независимо колко упорито се опитвах да му кажа, че мога да взема заем за изплащането му. Само тримата Торн и Сайлъс знаеха. Корнелиус беше направил толкова много смущаващи неща, че Рупърт искаше бизнес делата му да бъдат уредени, преди постъпката му да бъде оповестена. Но дори и другите да не разбраха веднага, аз научих. Когато Джаспър ми даде копие от напълно изплатения ми договор, не можех да спра да го гледам. Бях свободна. Бях успяла да стигна до Адория и бях откупила живот за Лонзо и за себе си. Коляното му беше достатъчно добре, за да може той пътува, и го очаквах всеки момент благодарение на щедростта на Грант. Бях дала за благотворителност онова, което бях спечелила като лейди Авиел.
Участието ми в сформирането на градска стража също бе пазено в тайна, въпреки че веднага се заех с планирането му заедно със Сайлъс. Неговият опит беше успокояващ, но нямаше да разполагам с него задълго. Беше му възложено лично да ескортира Уорън и няколко други изменници обратно до Осфрид и трябваше да приема стряскащата реалност скоро да поема напълно командването.
Мисля, че Сайлъс изпита облекчение, когато Грант се премести обратно в собственото си жилище. Може и да чувстваше Грант като свой син, но беше доста проблемен син. Щом Грант се прибра у дома, прекарвах в мансардата му толкова много време, че със същия успех можеше да съм се нанесла да живея там. Тримата Торн ми позволиха да остана в Уистерия Холоу още малко, но вече не можеха да ми диктуват какво да правя. Все още прекарвах много време в къщата, а сред целия друг хаос в света никой всъщност не следеше строго къде се намирам.
— Не би трябвало да правим това — казах на Грант една сутрин. Беше истински лукс да се събудя с него, вместо да бързам да изчезна посред нощ.
Той се претърколи и обви ръце около мен:
— Да спим до късно?
— Не. Знаеш какво. Не бива… да се претоварваш. — Леко проследих с пръст ръба на превръзката, която още покриваше гърдите му. — Още се възстановяваш.
— Да се възстановяваш, не е същото като да си мъртъв. Докторът казва, че съм добре, а и бездруго малко закъсня да изразиш загрижеността си.
— Изразих я преди два дни. Той ме целуна по шията.
— И въпреки това ето те тук.
— Не мога да остана. Нито пък ти. Сайлъс иска да се срещне с нас тази сутрин. — Извих се, отскубнах се и седнах в леглото. Преди да се измъкна от него, попитах колебливо. — Тръгваш ли?
Той сложи ръце зад главата си:
— Не и днес.
Въпросът ми не се отнасяше за ходенето му при Сайлъс. Беше част от същия разговор, който водехме всеки ден, откакто съзнанието му отново се бе прояснило. Всяка сутрин го питах дали тръгва — дали наистина тръгва. Не и днес, казваше той. И продължавахме с живота си, докато се наложеше да попитам отново. Не говорехме за нас или за бъдещето. Не можех дори да го накарам да каже какво смята за загубата на шанса да бъде посланик. Когато бях повдигнала въпроса, той само бе свил рамене и бе казал:
— Свършено е. Няма смисъл да се въвличам в това. Днес обаче не продължих с живота си. Останах където си бях, приседнала отстрани на леглото по тънка долна риза, и попитах:
— Щастлив ли си?
Промяната в сутрешния ни диалог го завари неподготвен:
— Защо би ме попитала това?
— Защото се уморих да питам всеки ден дали заминаваш. Уморих се да се страхувам, че един ден ще дойда тук и ти ще си си тръгнал.
— Мислиш, че бих заминал, без да ти кажа?
— Не знам, Грант. Наистина не знам кой знае какво, освен че те обичам и продължавам да се връщам при теб всяка нощ.
Той вече не изпадаше в паника, когато му казвах, че го обичам, но на лицето му винаги се появяваше странно изражение.
— Какво друго искаш? — Въпросът му не прозвуча агресивно или саркастично. Стори ми се искрен, сякаш всъщност не беше сигурен в отговора.
— Бих искала да зная какво смяташ да правиш. Бих искала да зная дали смяташ да потърсиш друг начин да отидеш при баланкуанците. Бих искала да зная дали смяташ да останеш… с мен.