Среднощният диамант [bg]

Внезапно очите ми отскочиха обратно към най-горния край на листа. Кортманч. Грант беше написал това, преди да види писмото на лорандийски, което бях превела по-рано, където някои от погрешно написаните от Ейбрахам Милър имена бяха поправени. Кортманч бе станало Кортманш, което беше по-логично, ако той бе лорандиец. Винаги бяхме използвали твърдо осфридианско произношение заради начина, по който го беше написал Милър. Но името не беше осфридианско.

— Кортманш — казах, използвайки напевното лорандийско произношение. То добавяше още една сричка, изпускаше някои съгласни и разкриваше думите, съдържащи се в името: Courte за „къс“ и manche за „ръкав“.

Имам няколко фургона, които потеглят към Алма днес… ще минем съвсем малко отвъд границата.

Хвърлих поглед по-надолу по листа и препрочетох реда, който бяхме поправили. Той ще наглежда обичайното прехвърляне, за да можеш да направиш доставката до Грийн Бенд. Бутнах писмото настрана да погледна картата, която бях забелязала по-рано в купчинката. Тя показваше всички осфридиански колонии и както Грант, така и Сайлъс бяха отбелязвали разни неща по нея. Ето го Грийн Бенд, първият голям град точно на влизане в колонията Алма, като се идва от Кейп Триумф.

Затворих очи и сложих ръка върху писалището да се овладея, докато навързвах всички парченца. Том Шортслийвс — Кортманш, главният лорандийски финансов поддръжник на изменниците — превозваше фургони с ценни стоки до други конспиратори в Грийн Бенд. Повечето от тези ценни стоки вероятно се състояха от валута под формата на чисто злато. Том никога не задържаше дълго нищо друго — освен стоки, които можеха да бъдат от полза на една армия, например муниции и лагерни прибори за хранене. Раздаваше обикновените предмети на мистрес Смит и продаваше луксозните си стоки на хора като Корнелиус Чеймбърс: богати колекционери, които на драго сърце предаваха големи суми в злато в замяна на редки баланкуански произведения на изкуството…

Отворих очи. Илайджа беше човекът, който ми каза за онези скулптури, Илайджа бе човекът, прекарал детството си с група търговци в Баланкуанската империя. Том не беше човекът, превеждащ баланкуанската част от кода.

Едва можех да дишам. С треперещи ръце надрасках набързо бележка до Сайлъс: Кортманш е Том Шортслийвс. Може още да е в града. Отивам в „Танцуващият бик“ да се опитам да го намеря.

Нямаше време да обяснявам умозаключенията си, нямаше време дори да намеря Сайлъс. Сградата на съда беше далече от „Танцуващият бик“, в друга посока, а Сайлъс можеше да е тръгнал с губернатора или армията. А Грант…

Забавих ход само за миг, докато слизах по стълбите обратно към улицата. Грант. Дали беше в магазина? Ако отидех да проверя, щях да се забавя с пристигането в кръчмата. Ако беше там, нямаше да е задълго. Щях да го изпусна, ако не отидех сега. Но Том също напускаше — или вече беше напуснал — града. Беше казал, че тръгва веднага след присъдата, а разобличаването на Уорън като конспиратор вероятно щеше да е ускорило това заминаване.