Републиката на крадците [bg]

— Странно, но на вас двамата времето сякаш изобщо не ви влияе — каза Волантин, минавайки покрай тях с фенер. Погледна ги изпитателно, очите му шареха насам-натам да видят дали всичко е на мястото си. Накрая се успокои и сърцето на Локи се върна към обичайния си ход.

— Още сме загрели от вечерята, капитане — каза Джийн. — Пък и сме виждали бури в Пиринчено море. Това е приятно разнообразие на монотонното ни обитаване на каютата.

— И да е монотонно, поне е безопасно. Може да останете още тук, стига да не се пречкате на другите. Скоро ще трябва да опънем платната. Ако се озовем много близо до брега, ще ви накарам да слезете в трюма.

— Да няма проблеми? — попита Локи.

— Досаден вятър от север и северозапад, обръща се както най-малко ни е от полза. На пет мили от брега сме, а трябваше да сме на десет.

— Ние сме най-лоялният ти и предан баласт, капитане — каза Локи. — Нека храната се смели още малко и може би ще хукнем да се прибираме.

Щом Волантин се отдалечи, Локи усети, че Джийн се е върнал към работата.

— Нямаме много време — промърмори Джийн. — Едно-две несрязани въжета са равни на двайсет; някои неща не се късат, каквато и сила да се използва.

— Доста прокъсах въжетата от моята страна — каза Локи. — Просто трябва да продължим да го правим, докато можем.

Минутите се нижеха. На палубата се появиха моряци, които проверяваха навсякъде дали всичко е наред, а точно зад тях двамата мъже отчаяно се мъчеха да създадат проблем. Корабът непрестанно се люшкаше настрани, на хоризонта проблясваха светкавици, а Локи установи, че с времето все повече се изнервя. Ако не успееха, той не се съмняваше, че заплахата на Волантин да ги затвори в трюма, ще се осъществи светкавично.

— Адове проклети! — промърмори Джийн. — Това усети ли го?

— Какво да усетя? О, по дяволите! — Корабът се беше наклонил надясно и лодката опираше с по-голяма тежест върху гърба и раменете на Локи. Но крепящите я въжета започнаха да сдават по-рано от очакваното. — А сега какво ще правим, адове?!

— Почакай! — промърмори Джийн. Корабът се наклони наляво и чуха скърцащ звук по палубата. Локи се молеше шумът на вятъра да го заглуши за всички освен за опрелите се на лодката.

Подобно на махало корабът отново се люшна надясно и този път скърцането премина в стържене. Натискът върху гърба на Локи стана заплашителен и нещо се скъса с трясък точно зад него.

— Мамка му! — прошепна Джийн. — Ставай и скачай!

Двамата Джентълмени копелета се прекачиха през задната част на корабната лодка в мига, когато въжетата изцяло се скъсаха. Отдръпнаха се бързо и макар да се мъчеха да паднат плавно, се сгромолясаха, а лодката със стържене се затътри по палубата към десния парапет.

— Ха! — извика Локи, неспособен да се сдържи. — Потегляме!

Лодката се блъсна с трясък в парапета и се закова на място.

— Друг път — каза той, вече не толкова високо.

Миг по-късно бригантината се наклони наляво и Локи забеляза, че двамата с Джийн са на единствения път, който лодката може да поеме, когато се плъзне обратно по наклонената палуба. Той силно блъсна Джийн наляво и се претърколи в обратната посока. След секунда лодката със стържене се понесе по палубата между двамата, като набираше инерция. Локи се обърна, сигурен, че тя ще прехвърли парапета навреме. Чуха се скърцане и трясък. Лодката със сила се стовари върху перилата на бакборда. Перилата поддадоха, но не докрай и обърнатата наопаки лодка остана все така извън водата.