Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Юмористическая фантастика » Републиката на крадците [bg]
Републиката на крадците [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Републиката на крадците [bg]

Электронная книга - «Републиката на крадците [bg]». Краткое содержание книги:

„Книга с висока скорост, толкова забавна, че не можеш да я оставиш… Локи и приятелите му са сред най-занимателните герои в жанра фентъзи“. Пъблишърс Уийкли
„В „Република на крадците“ има колоритно действие, валят остроумия, пълно е с изобретателни кроежи, точно както любителите на тази поредица са свикнали да очакват“. Уайърд
„Фентъзи свят, уникален сред себеподобните си… Ако търсите забележителна нова поредица фентъзи, не бива да пропускате тези книги. Казано с една дума, тези книги са СТРАХОТНИ!“ Сан Франсиско Ривю
1 ... 163 164 165 166 167 168 169 170 171 ... 291
Перейти на страницу:

— Мастер Лазари! — Солус Волантин слезе от квартердека; вятърът развяваше мушамата му. — Няма ли да се чувствате по-уютно в каютата си?

— Може би общата ни приятелка е пропуснала да ти каже, капитан Волантин, че и аз, и мастер Калас сме пътували по море. В сравнение с преживяното край Призрачните ветрове това е просто забавно.

— Знам част от историята ти, Лазари, само че отговарям за твоята безопасност.

— Е, докато някой не свали тия железа от краката ми, не би било възможно да доплувам до брега, нали така?

— Ами ако настинеш?

— Докато Адалрик е на кораба?! Той сигурно разполага с питие, което може да прогони и самата смърт.

— Поне няма ли да се съгласиш да си облечеш мушама, та да не приличаш толкова на полудял пътник?

— Няма да е зле.

Волантин повика един моряк да донесе мушама, Локи се наметна с нея и затегна връзките, после продължи:

— Ще простиш невежеството ми, но къде всъщност се намираме?

— На шейсет мили западно от Лашейн, с точност до милимунда във всяка посока.

— Аха… Струва ми се, че снощи забелязах града.

— Придвижваме се успешно на запад. Ако трябваше да спазвам разписание, щях да бъда в отвратително настроение, но благодарение на вас не бързаме, нали така?

— Точно така. А това на юг по-тежки бури ли са?

— Сянката ли? Това е брегът откъм подветрената страна, мастер Лазари. Проклет залив на завет. Намираме се на осем-девет мили от южния бряг на Амател и се мъчим да не се приближаваме повече. Ако можем да изплаваме от тая каша и да се довлечем още двайсет-трийсет мили на запад-северозапад, ще стигнем право до Кавендрия, а оттам чак до Пиринчено море има само един плитък басейн.

— Радвам се да го чуя — каза Локи. — Бъди спокоен, нямам никакъв интерес да се удавя.

4.

Вечерята беше отлична и продуктивна. Четирима от моряците на Волантин наблюдаваха от ъглите на каютата, докато Локи и Джийн ометоха супата, пилето, хляба, тортата и искрящото ябълково вино. Точно след като отвори втората бутилка обаче, Локи даде знак на Джийн, че ще се прояви като много несръчен.

Като се пригоди към лашкането на кораба, той събори новата бутилка от масата. Бутилката падна лошо, счупи се и плисна студеното пенливо вино по босите му нозе. Като разбра, че от счупената бутилка няма парчета, които да може да се използват вместо нож, както се беше надявал, Локи успя да пусне на пода и чашата си, с по-задоволителни резултати.

— Мамка му, хубава работа! — изруга той на висок глас, смъкна се от стола си и клекна до парчетата. Прокара ръка над тях, сякаш се чудеше как да постъпи, и след миг едно дълго и здраво парче стъкло беше прехвърлено от дланта му в ръкава на туниката. Направи го предпазливо — петно кръв по ръкава положително щеше да привлече вниманието.

— Остави — обади се един от моряците и даде знак на друг моряк да иде до палубата. — Нищо не пипай. Ние ще го оправим.

Локи отдръпна ръката си и внимателно отстъпи няколко крачки.

— Ще поискам още вино — каза Джийн, вдигнал предизвикателно чашата си, но може би пи достатъчно.

— Заради люшкането на кораба стана — рече Локи.

Охранителят се върна с четка и метална лопата. Бързо събра счупеното.

— Ще измием пода утре, когато оправяме каютата, сър — каза един от моряците.

— Поне мирише хубаво — подхвърли Локи.

Охранителите не го претърсиха. Локи, който гледаше през илюминатора и се наслаждаваше на сгъстяващия се мрак, си позволи лукса едва видимо да се ухили.

Когато остатъците от вечерята бяха отнесени (като преброиха ножовете, вилиците и лъжиците) и каютата отново остана на него и на Джийн, Локи внимателно измъкна парчето стъкло и го сложи на масата.

— Не изглежда кой знае какво — каза Джийн.

— Трябва да се увие единият му край — рече Локи. — И знам точно с какво ще го направя.

Докато Джийн остана облегнат на вратата на каютата, Локи използва парчето стъкло, за да отдели внимателно вътрешната част от предната корица на „Републиката на крадците“. След няколко минути рязане и белене той се сдоби с парче от кожената подвързия с неправилна форма, както и с част от конците, използвани за гръбчето на книгата. Нагласи единия край на парчето стъкло върху кожата и здраво го уви, като направи нещо като миниатюрен трион. Увитият с кожа край можеше без проблеми да се хване с ръка, а режещият край да се движи по въжето, което искаха да прережат.

1 ... 163 164 165 166 167 168 169 170 171 ... 291
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)