![Детето на нощта [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/7/0/deteto-na-noshchta-bg-download.jpg)
Детето на нощта [bg]
- Автор: Баркли Джеймс
- Серия: Хрониките на гарваните #3
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545859489
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Детето на нощта [bg]». Краткое содержание книги:
37
Хирад влезе през полусрутения вход на къщата доволен, че пак стъпва на твърда земя. Зад него Дензър се радваше на дъщеря си след толкова дългата раздяла. А Незнайния, изтормозен от болки в хълбока и крака след неприятните за него часове в лодката, полека куцукаше по пътеката.
Под ботушите на варварина хрущеше стъкло. Огледа се в голямото, вмирисано на влага преддверие, видя вдясно само срутени греди и рамки на врати и тръгна наляво по дълъг подгиз- нал коридор.
- Илкар?
По-нататък се отвори врата, елфът излезе и тръгна към него.
- Хирад, загазихме.
- Радвам се, че забелязваш.
- Този път говоря за Ал-Дречар. Една от тях е мъртва, другите три си стискат душите в зъбите. Ако не могат да пазят с щит дори част от тази голяма сграда...
- Схванах - промърмори варваринът. - Ти обиколи ли навсякъде?
- Да. Зле сме. Ще ти покажа, когато дойдат Дарик и Незнайния. С колко изостанаха лодките на Закрилниците?
- С около час според Незнайния.
- А той как е?
Хирад се почеса по главата и погледна през рамо.
- Намира ли се някаква храна? Прегладнявам.
- Има, бъди спокоен.
Илкар го заведе в кухнята, сипа му паница супа и чаша чай. Откъм пещите ухаеше на пресен хляб.
- Още не е изпечен, съжалявам - сви рамене елфът. - Сега ми кажи за Незнайния, без да увърташ повече.
- Ами не е добре. Не седна нито за миг в лодката, сега се тът- ри нагоре по пътеката като някой дядо. Ериан уж щеше да го излекува, но не личи да е така...
- Дяволите те взели! - избухна Илкар. - Само преди седмица малко му оставаше да умре, а днес е здрав и ходи, без да се подпира. Какво още искаш? Тя възстанови тазовите кости и ставата, заздрави мускулите и сухожилията, но той никога няма да бъде предишният боец. Уврежданията бяха страшни. В момента има нужда от умерени упражнения и дълги почивки, но ще бъде лишен и от едното, и от другото. В сражението ще бъде какъвто го виждаш сега. Примири се и ми кажи ще може ли да се бие?
Този път варваринът вдигна рамене.
- Ще му се да вярва, че си е същият. Очевидно това няма да го бъде. Не е уверен в себе си - и ти чу как поиска Аеб да се бие от лявата му страна.
- А ние какво можем да направим?
- Първо нека не издаваме пред него, че се тревожим.
Вратата откъм балната зала се отвори широко и с накуцване влезе Незнайния.
- Щом няма да се издавате пред него - изръмжа той, - говорете по-тихо, че се чувате навсякъде.
Илкар стисна клепачи.
Дарик стоеше в края на градината пред срутеното западно крило. Зад него Ал-Дречар провлачваха нозе, придружени от Ериан, Лиана, Ренерей и всички оцелели елфи от Гилдията Дреч. Не намираше поводи за увереност в гледките и зад гърба си, и пред очите си.
Веднага щом стъпи на брега, той се зае да проучи къщата и подстъпите към нея. Научи с изненада, че Гарваните оставят на него да реши как да се отбраняват, докато те умуват как да се справят с маговете от Дордовер. Знаеше и преди, че уважават способностите му на пълководец, и въпреки това се почувства поласкан. Тате бяха Гарваните...
Щом се увери, че няма как да скрие никого другаде на острова, насочи цялото си внимание към ширналата се постройка. Закрилниците вече преграждаха задните входове на основната сграда и трите сравнително непокътнати крила. Дарик бе помолил Аеб да обиколи с него.
- Големият проблем е, че могат да проникнат и през градината, и през трите източни крила, и през дупката в покрива на бал- ната зала, ако я забележат отгоре. И оттам, разбира се - посочи главния вход. - Богове... Как да отбраняваш такова място?
- Ще направим всичко, което поискаш - каза Закрилникът.
Тръгнаха по коридора, градината остана вдясно от тях. Тук имаше три двойни врати към крилата. Помещенията в първото се използваха рядко, в средното бяха покоите на Ал-Дречар, третото беше за Гилдията. Оттам можеше да се влезе направо в залата, кухнята и складовете. Същински лабиринт, който много безпокоеше Дарик.
- Можем да срутим таваните - подсказа Аеб.
- Което няма да им попречи. Ще се промъкват през всеки отвор. Освен това сме длъжни да вярваме, че ще победим. Не бива да доразрушим всичко, ако не е неизбежно.
Очите зад маската не мигаха, раменете не помръдваха.
- Първо победата, после удобствата - промълви Закрилникът.
- И ти си прав, но сме отговорни и пред онези, които ще дойдат след нас.
С всяка крачка Дарик се обезсърчаваше. Трийсетина бойци за отбраната на здание, което можеше да побере стотици. Минаха по заден коридор, който свързваше трите крила, и се озоваха при помещенията на Гилдията.