![Произход на политическия ред [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/7/0/proizhod-na-politicheskiya-red-bg-download.jpg)
Произход на политическия ред [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191526932
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Произход на политическия ред [bg]». Краткое содержание книги:
Но оправомощаването води до овластяване. Служителите, на които се делегират правомощия, получават власт над упълномощителя под формата на знания. Това могат да бъдат или технически познания, свързани с управлението на някое специализирано министерство или организация, или познания за специфичните условия в даден регион. Именно поради тази причина организационни специалисти като Хърбърт Саймън твърдят, че във всяка голяма бюрокрация властта тече не само от горе надолу, но много често и в противоположната посока.
Китайските императори изпитват този проблем подобно на съвременните президенти и премиери под формата на неотзивчива, а понякога и откровено непокорна бюрокрация. Министри се противопоставят на предложени от шефа политики или безмълвно не ги провеждат. Китайските владетели, разбира се, разполагат с някои инструменти, от които съвременните ръководители са лишени: те могат да разпоредят жесток побой с камшик по голите задни части дори на най–висшестоящи служители или просто да ги пратят в затвора или да ги екзекутират. Но този вид насилствено решаване на проблема ръководител–служител не решава основния проблем за информацията. Бюрократите често не изпълняват желанията на своя лидер, защото по–добре познават реалните условия в империята и успяват да запазят в тайна дейността си от него.
Огромна страна като Китай може да се управлява само чрез оправомощаване на местните власти, но тези местни власт често извършват злоупотреби, корумпират се или дори заговорничат срещу централната власт. Нормалната административна йерархия не е в състояние да се справи с този проблем, защото, макар заповедите да се спускат от горе надолу, информацията не се връща непременно обратно нагоре. И най–тираничният император не е в състояние да дисциплинира някой своенравен служител, ако не знае за вършените злоупотреби.
Това ограничаване на княжеската власт обсъдих във връзка с относителните предимства на „феодалната" в сравнение с „префектурната" форми на управление в предмодерен Китай. Феодално („fengjian") в този смисъл не носи сложните конотации на европейския феодализъм; то просто означава, че властта е децентрализирана в сравнение със системата на префектурите, при която местните власти са представители на централната власт. Според учения Мин Гу Яню (1613–1682):
Недостатък на феодализма е съсредоточаването на власт на местно ниво, докато недостатък на системата на префектурите е съсредоточаването на власт на върха. Мъдрите владетели от древността бяха безпристрастни защитници на обществените интереси в отношението си към всички хора при разпределянето на земя. Но сега владетелят гледа на цялата територия между четирите морета като на своя собствена префектура и въпреки това е недоволен. Той подозира всеки човек, разглежда всеки възникнал казус, вследствие на което указите и официалните документи с всеки изминал ден стават все повече и повече. На всичко отгоре той назначава контрольори, областни управители и губернатори, надявайки се по този начин, че може да предпази хората от тиранията и пакостите на местните служители. Той не знае, че назначените от него служители полагат старания единствено да действат с изключителна предпазливост, за да не си навлекат неприятности, докато не ги споходи късметът да бъдат освободени от длъжностите си, и не желаят да предприемат нищо, което би било от полза за хората.
Типичното решение на китайските владетели за справяне с проблема с неотзивчивите административни йерархии е надграждането на паралелна мрежа от шпиони и доносници изцяло извън официалната управленска структура. Това обяснява съществената роля на евнусите. За разлика от нормалните бюрократи евнусите имат пряк достъп до императорското семейство и често се ползват с много по–голямо доверие от редовите администратори. Затова дворът ги изпраща на мисии да следят и налагат наказания на редовите служители. Към края на династията Мин около сто хиляди евнуси сътрудничат на двора. През 1420 г. те са организирани в оруеловска тайна полицейска организация под ръководството на шеф на церемониала евнух, известна като Източната агенция, която в късните години на династията става „орган на тоталитарния тероризъм". Но императорът установява, че не може да контролира самите евнуси, които провеждат собствена политика, организират преврати и заговорничат против него независимо от „Службата за пречистване на евнуси". Политическата система не разполага с никакви механизми за политическа отговорност, т.е. няма местни избори или независими медии, които да контролират честността на служителите. Затова императорът е принуден да изгражда централизирани системи за йерархичен контрол от горе надолу. Но въпреки всичко не успява да осъществи достатъчно надежден контрол.