За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
В тези страни на Ориента по-голямата част от хората нямат нищо сигурно; шансовете за получаване обратно на дадената сума са много малки, затова лихвеният процент се увеличава заедно с опасността парите да не бъдат върнати.
Глава XX
За лихвите в морската търговия
Много високата лихва в морската търговия се обуславя от две причини: опасността от плаването по море, която заставя хората да дадат пари в заем само в случай че спечелят от това много повече, и лекотата на тоя вид търговия, с която заемащият пари извършва в кратък срок много и големи операции; в търговията по суша, която не се основава нито на едната, нито на другата от тия причини, лихвите са или забранени от законодателството, или, което е по-разумно, са ограничени в справедливи размери.
Глава XXI
За заемите с договор и за лихвата у римляните
Освен заемите за търговия има и друг един вид заеми — чрез граждански закон, които също дават проста лихва или лихвен процент.
Когато мощта на римския народ е нараствала с всеки изминат ден, управляващите са се стараели да му угаждат и да създават такива закони, които да му бъдат най-приятни. Той намалил капиталите; намалил лихвените проценти; забранил да се вземат такива проценти; отменил лишаването от свобода за дългове; най-сетне винаги когато един или друг трибун е искал да стане популярен, той е поставял въпроса за опрощаването на дълговете.
Тия постоянни промени, извършвани било чрез закони, било чрез плебисцити, направили лихвата нещо естествено в Рим; защото кредиторите, които виждали в народа свой длъжник, свой законодател и свой съдия, загубили всяка вяра в договорите. Народът като загубил доверие длъжник не е можел да дава пари в заем освен с висока лихва, толкова повече, че щом законите са влизали в сила само от време на време, оплакванията на народа не стихвали никога и непрекъснато заплашвали кредиторите. Това довело до премахването в Рим на всички почтени начини за вземане и даване на пари в заем; установило се едно ужасно, винаги поразяващо и винаги възраждащо се лихварство. Злото идвало от това, че към тези неща не са се отнасяли грижливо. Прекалени в доброто, законите причинявали прекалено зло. Трябвало е да се плаща и за вземане на пари в заем, и за опасността да изпиташ наказанията на закона.
Глава XXII
Продължение на същата тема
Първите римляни не са имали закони, които да определят размера на лихвата. В разприте, които са възниквали по тоя повод между патриции и плебеи, даже по време на бунта на Светия връх, едната страна се позовавала само на доверието, а другата — на срока на договора.
Така че тук са били в сила частните споразумения; и аз смятам, че най-обикновено е било да се взема 12% за година. Основанието ми е, че в езика на древните римляни 6% се е наричала половината от лихвата; 3% — едната четвърт; следователно цялата лихва е била 12%.
Ако някой попита как е могла да се установи такава висока лихва у един народ, който почти не е имал търговия, аз бих отговорил, че този народ, воювал толкова често, без да заплаща на войската си, е имал постоянна нужда от заеми; че доколкото военните му походи са бивали обикновено успешни, той е можел много често да изплаща дълговете си без затруднения. Това се вижда добре и от разказите за възникващите по тоя повод разпри; в тях не се оспорва алчността на заемодавците, а се казва, че тези, които се оплакват, биха могли да изплащат дълговете си, ако водят по-умерен живот.
И така издавали са се закони, които са въздействували само върху съществуващото положение; постановявало се е например кредиторите да не преследват тези, които постъпват на служба, за да вземат участие в предстоящата война; че тези, които са сковани във вериги, ще бъдат пуснати на свобода; че най-бедните ще бъдат изпратени в колониите; понякога се е отваряла обществената хазна — за раздаване на помощи. Народът се е успокоявал, чувствувайки облекчение от съществуващите страдания; и понеже след това той не е искал нищо за предотвратяване на същото зло в бъдеще, сенатът не е намирал за нужно да го предупреди за това.
В ония времена, когато сенатът с такова постоянство е защищавал въпроса за лихвите, римляните се отличавали с изключителна любов към бедността, въздържанието и скромността; но държавното устройство тогава било такова, че първите граждани са носели цялото бреме на държавата, а простият народ не е плащал нищо. Как е ставало така, че първенците да бъдат лишени от правото да преследват своите длъжници и в същото време да изпълняват своите длъжности, посрещайки възникващите нужди на републиката?