За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Ясно е, че през цялата тази операция държавата ще страда от жестока криза. Парите ще оредеят много, защото: 1) ще се спрат от обръщение по-голямата част от парите; 2) ще се изнесат част от тях в други страни; 3) всички ще скриват пари, не желаейки да отстъпят на господаря печалбата, която се надяват да вземат сами. Опасно е тази операция да се извършва бавно; опасно е и да се извършва бързо. Ако предлаганата печалба е много голяма, ще възникнат и съответните трудности.
По-горе ние видяхме, че когато курсът е по-нисък от стойността на монетата, изгодно е да се изнасят пари; по същата причина става неизгодно и да се връщат те, когато курсът стане по-висок от тази стойност.
Но има един случай, когато е изгодно да се изнасят пари, макар курсът да е алпари; това е случаят, когато се изнасят пари, за да се претопят или им се сложи нов знак. Когато се върнат тия пари, независимо дали ще се употребят в страната, или ще се вземат срещу тях полици върху други страни, те ще носят печалба.
Ако в някоя държава се създаде компания със значително количество акции; ако може за няколко месеца да се повиши тяхната цена с 20 или 25 пъти повече от началната покупна цена; ако същата държава основе банка, чиито бонове могат да изпълняват ролята на пари; и ако номиналната стойност на тия бонове е огромна, съответствуваща на огромната номинална стойност на акциите (това е системата М. Лоу), то по самата природа на нещата тия акции и бонове трябва да бъдат унищожени по същия начин, по който са възникнали. Акциите не могат да се вдигат 20 или 25 пъти от първоначалната им стойност, без да се даде възможност на много хора да придобият големи богатства в книжа; при това положение всеки ще се старае да осигури състоянието си; и тъй като курсът с ценни книжа предлага най-лекия начин да се промени неговата природа или да се премести той където желаем, ще започне едно непрекъснато прехвърляне на дялове от тия ценности в страната, която регулира курса. Обаче постоянното прехвърляне на влогове в други страни ще понижи курса. Да предположим, че по време на системата Лоу при съществуващата тогава проба и тегло на сребърната монета курсът се е равнявал на 40 гроша за едно екю. След като огромно количество книжа се е превърнало в монети, започнали да дават само 39 гроша за едно екю; веднага след това — 38, 37 и т. н., докато курсът спаднал на 8 гроша; накрая била прекратена всяка обмяна.
Валутният курс е трябвало при този случай да определи във Франция отношението между среброто и книжата. Да предположим, че по тегло и проба сребърното екю от 3 ливри е струвало 40 гроша; и че по курса в ценни книжа едно книжно екю от 3 ливри е струвало 8 гроша, разликата е била четири пъти. Следователно едно книжно екю от 3 ливри е струвало четири пъти по-малко от едно сребърно екю от 3 ливри.
Глава XI
За операциите с монети у римляните
Колкото и произволни да са правителствените мероприятия, които в наши дни се вършат с монетата във Франция при смесването на двете министерства, римляните в това отношение са отивали още по-далеч; и то не по времето, когато републиката се е разпадала и не когато тя е била в състояние на пълна анархия, а по времето на нейния разцвет, когато, покорила градовете на Италия, тя чрез силата на своята мъдрост и смелост е оспорвала владичеството на Картаген.
Аз с охота ще се задълбоча малко в този въпрос, за да не дават пример с това, което въобще не може да служи за пример.
В Първата пуническа война един ас, който е трябвало да съдържа 12 унции мед, е тежал само 2 унции; във Втората — 1. Намалението на теглото отговаря на това, което ние днес наричаме номинална стойност на парите; да се отнеме от едно екю от 6 ливри половината сребро, за да се направят от него 2 екю и да му се предпише стойност 12 ливри, е съвсем едно и също нещо.
До нас не са достигнали никакви свидетелства за това, по какъв начин римляните са правели тази операция по време на Първата пуническа война; но това, което са правели през Втората, показва една забележителна прозорливост. Републиката не е била в състояние да изплати дълговете си. Асът е тежал 2 унции мед, а динарът е струвал 10 аса или 20 унции мед. Републиката пуснала асове с по една унция мед и спечелила другата половина от своите кредитори, като плащала за всеки динар по 10 унции мед. Тази операция предизвикала голям смут в държавата; трябвало да се даде и най-малкото, което било възможно; тя съдържала една несправедливост, която трябвало да се направи колкото е възможно по-малка; с нея се целяло освобождението на републиката от задълженията й спрямо гражданите, но не и на гражданите един спрямо друг; това дало повод за втора операция; било дадено нареждане динарът, който дотогава съдържал само 10 аса, занапред да съдържа 16. Резултатът от тази двойна операция бил, че докато кредиторите на републиката губели половината, кредиторите на частните лица губели само една пета; стоките се повишавали само с една пета; действителното изменение в монета се равнявало само на една пета; ясни са останалите последствия.