За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Глава IV
За семействата
Почти навсякъде е прието жената да преминава в се-мейството на мъжа. Във Формоза, обратното, прието е без каквито и да е неудобства, мъжът да става член на семейството на жената.
Законът, който установява семейството като приемствен ред на лица от един пол, допринася много независимо от първопричините за размножение на човешкия род. Семейството става нещо като собственост; човек с деца от пол, който не може да осигури по-нататъшното съществуване на рода, винаги е недоволен, че няма деца от другия пол, който да увековечи рода.
Имената, които дават на хората представата, че не трябва да загиват, имат голямата способност да внушават на всяко семейство желание за продължение на съществуването. Има народи, у които имената служат за отличаване на семействата; има други народи, у които с имената се отличават само отделни лица, което не е много удобно.
Глава V
За различните видове законни жени
Понякога законите и религията установяват няколко вида граждански съюзи; така е например у мохамеданите, където съществуват видове жени и децата на тези жени се разпознават по раждането им в дома или по граждански контракти, или по робското положение на майката, или по по-сетнешното признание на техния баща.
Би било противно на разума, ако законът започнеше да позори у децата това, което е одобрявал у бащата; следователно всички деца трябва да участвуват в наследството, ако за това няма някакви особени причини, както например в Япония, където в унаследяването участвуват само деца и жени, дадени от императора. Политиката там изисква имуществата, дадени от императора, да не се делят на много части, тъй като тяхното притежание е подчинено на определена служба, както някога е било у нас с владеенето на феоди.
Има страни, където законната жена се ползува с приблизително същата почит, с която в нашите страни се ползува единствената жена; децата на наложниците там се смятат за принадлежност на първата жена; такъв ред е установен в Китай. Синовната почит, церемонията на строг траур се отдават не на естествената майка, а на определената от закона.
С помощта на тази фикция се отстранява представата за незаконни деца; но в страни, където тази фикция не съществува, законът, който признава за законни децата на наложници, трябва очевидно да е насилнически закон; защото огромна част от народа бива дамгосвана чрез него. В тия страни може да става също така въпрос за незаконородени деца; изолацията на жените, затварянето им, евнусите, ключалките правят прелюбодеянието толкова трудно, че то се смята за невъзможно. Впрочем, ако се установи прелюбодеяние, един и същ меч би унищожил и майката, и детето.
Глава VI
За незаконните деца при различните видове управление
И така незаконните деца са непознати в страни, където многоженството е разрешено; понятието за тях съществува в страни, където е установено едноженство. В тези страни се е наложило да се порицава незаконното съжителство, а следователно и децата, родени от него.
В републиките, където е необходимо да се пазят нравите, незаконните деца са обект на по-голямо презрение, отколкото в монархиите.
В Рим законите против незаконните деца са били може би прекалено сурови, но тъй като древните институции са правели брака необходим за всички граждани, а, от друга страна, брачните връзки са се смекчавали чрез разрешението за изгонване или развод, само прекалено големият разврат е можел да доведе до извънбрачно съжителство.
Необходимо е да се отбележи още, че тъй като при демокрацията званието на гражданина, което е носело със себе си правата на върховната власт, се е ползувало с голямо уважение, при тази форма често са се издавали закони за положението на незаконните деца, които закони са имали отношение не толкова към самия техен предмет и достойнството на брака, колкото към отделните особености на републиката. Така народът понякога е приемал незаконородените като граждани с цел да увеличи своите сили против съсловието на знатните. Така в Атина той, обратното, е изключвал незаконородените от числото на гражданите, за да увеличи полагащия се на всеки гражданин дял зърно, което египетският цар е изпращал. И най-сетне от Аристотел научаваме, че в много градове, когато е имало недостиг от граждани, на незаконородените се е давало право на наследство, а когато гражданите са били достатъчно, това право им се е отнемало.
Глава VII
За съгласието на бащите за брак
Съгласието на бащите е основано на тяхната власт, т. е. на тяхното право на собственост; от друга страна, то се основава на тяхната любов и разум, а също така на несигурността в разума на децата, които са невежи поради възрастта си и се опияняват от невъздържаността на чувствата си.