За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Тъй като заемите с лихва между провинциалистите и римските граждани били забранени от закона на Габиний и тъй като римските граждани по това време държели в ръцете си парите на целия свят, трябвало е те да бъдат съблазнени с обещания за високи лихви, които карали алчните да забравят за опасностите, които ги заплашвали при даване на пари в заем. И понеже в Рим имало силни хора, от които са се бояли самите управляващи и които са заставяли да замлъкне дори законът, те са давали заем без всякакъв страх и без всякакъв страх са изисквали големи лихви за тях. Това довело дотам, че провинциите една след друга били ограбвани от всички ония, които имали влияние в Рим; и тъй като всеки нов управител, встъпвайки в длъжност, издавал свой едикт, в който определял лихвения процент, както си искал, станало така, че алчността и законодателството, законодателството и алчността си подали ръце.
Необходимо е работите да вървят; държавата пропада, ако всичко в нея бездействува. Имало е случаи, когато е трябвало градове, съсловия, градски общности, частни лица да правят заеми; и подтикнати от крайна нужда, те са правели заеми само за да преживеят от опустошенията от чужди войски, от хищнически власти, от злоупотреби на делови хора, от лошите нрави, които са се установявали с всеки изминат ден; защото никога хората не са били нито толкова богати нито толкова бедни. Сенатът, който е имал изпълнителната власт, е разрешавал по необходимост, а често и от снизхождение заеми на римските граждани, като за тях е издавал съответните сенат-консулски постановления. Но самите тия постановления са били опорочени от закона и са ставали повод народът да иска нови таблици; всичко това, усилвайки риска от загуби на капитал, увеличавало още повече размера на лихвите. Винаги ще повтарям: умереността управлява хората, не крайностите.
По-малко плаща този, който плаща по-късно — казва Улпиан. Този именно принцип ръководи законодателите след разпадането на римската република.
КНИГА ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА
ЗА ЗАКОНИТЕ В ТЕХНИТЕ ОТНОШЕНИЯ КЪМ ЧИСЛЕНОСТТА НА НАСЕЛЕНИЕТО
Глава I
За хората и за животните по отношение на продължението на рода
0, Венера! 0, майко на Любовта!
(Тит Лукреций Кар)
При животните женските имат почти постоянна способност да се размножават. Но при човека начинът на мислене, характерът, страстите, приумиците, прищевките, желанието да се запази красотата, неудобствата на бременността, трудностите на голямото семейство затрудняват размножението по хиляди начини.
Глава II
За браковете
Естественото задължение на бащата да изхранва децата си е установило брака, обявяващ лицето, което е длъжно да изпълнява това задължение. Народите, за които говори Помпоний Мела, са определяли бащинството само по приликата.
У цивилизованите народи за баща се смята този, когото законите по силата на брачните обреди обявяват за такъв; защото в негово лице те намират този, когото търсят.
При животните това задължение е толкова ограничено, че обикновено майката може да го изпълнява. Но при човека то е много по-широко; децата са надарени с разум, обаче той се развива у тях постепенно; затова не е достатъчно те да бъдат само отхранени; нужно е още да бъдат ръководени; даже и когато са в състояние да живеят сами, те не могат да се управляват.
Незаконните връзки малко допринасят за размножението на рода. Бащата, върху когото лежи естественото задължение да отхрани и отгледа децата си, остава в такъв случай неопределен; а майката, върху която пада това задължение, среща хиляди препятствия, като срам, угризения, стеснения, характерни за нейния пол, строгост на законите; и в повечето случаи на нея й липсват средства за това.
Жените, които са се отдали на открита проституция, нямат удобства за отглеждане на деца. Грижите по възпитанието даже са несъвместими с тяхното положение; и те са толкова опорочени, че не могат да се ползуват с доверието на закона.
От всичко това следва, че обществената нравственост е естествено условие за размножение на човешкия род.
Глава III
За положението на децата
Самият разум ни подсказва, че когато има брак, децата следват званието на бащата; а когато няма, те имат отношение само към майката.