За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Глава XIV
Как валутният курс притеснява деспотическите държави
Московската държава би желала да се откаже от своя деспотизъм, но не може. Установяването на търговия изисква валутни операции; но те се намират в противоречие с всички закони на тази страна.
В 1745 г. царицата подписала указ за изпъждане на евреите, защото те прехвърлили в други страни парите на изпратените на заточение в Сибир, както и парите на чужденците, които са били на руска служба. Поданиците на империята като роби нямат право без специално разрешение нито да излизат от страната, нито да изнасят от нея своето имущество. И така валутният обмен, който дава възможност за прехвърляне пари от една страна в друга, противоречи на закона на Московската държава.
Самата търговия е в противоречие с тия закони. Народът там се състои само от роби, прикрепени към земята, и роби, които се наричат духовенство или дворянство поради това, че са господари на първите; следователно хора за трето съсловие не остават — съсловие, което трябва да се състои от работници и търговци.
Глава XV
Обичай, който съществува в някои държави в Италия
В някои държави в Италия били създадени закони с цел да се попречи на поданиците да продават земя и да прехвърлят пари в други страни. Тези закони биха били добри, ако богатствата на всяка държава представляваха нейна неотменна собственост, тъй като тогава щеше да бъде много трудно прехвърлянето им в друга държава. Но откакто богатствата поради въвеждането на валутния обмен не принадлежат, така да се каже, само на една или друга държава, а могат без особени затруднения да се прехвърлят от една държава в друга, законът, който не разрешава да се разпореждаш със земята си така, както се разпореждаш с парите си, е лош закон. Лош е той, защото дава предимство на движимите имоти пред недвижимите; защото убива желанието на чужденците да се заселват в страната; и защото най-сетне той може да бъде заобиколен.
Глава XVI
За помощта, която банкерите могат да окажат на държавата
Банкерите съществуват, за да обменят пари, а не да ги дават в заем. Ако господарят се ползува от техните услуги само за да сменя парите си, и най-малката печалба, която ще им осигурява от техните преводи, ще образува (понеже той прави голям оборот) значителна сума; ако от него искат големи печалби, той може да бъде сигурен, че администрацията му не е в ред. Когато, обратното, банкерите се използуват за получаване на аванси, тяхното изкуство трябва да се състои в това да извличат колкото може по-големи печалби, без да бъдат обвинени в лихварство.
Глава XVII
За държавните дългове
Смятало се е, че за една държава е изгодно да има дългове спрямо себе си; предполагало се е, че това ще умножи богатствата й чрез увеличаване на обръщението.
Смятам, че тук са се смесвали две понятия: обръщението на книжа, представляващи пари или служещи като знак за реализирани или предстоящи печалби на някоя търговска компания, и обръщението на квитанции за дългове. Първите два вида книжа са изгодни за държавата; другите — не; всичко, което може да се очаква от тях, е те да послужат на частните лица като добра гаранция за изплащане на националния дълг, т. е. за осигуряване на платежните операции. Но те създават и следните трудности:
1. Ако чужденци притежават много такива книжа, те всяка година ще извличат от страната значителни суми във вид на проценти.
2. В страна, която се намира постоянно в дълг, валутният курс трябва да е много нисък.
3. Налогът за изплащане на проценти по дълга наврежда на промишлеността, правейки работната ръка по-скъпа.
4. Преките доходи на държавата се отнемат от тези, които се трудят и притежават промишленост, за да се прехвърлят върху тези, които не се трудят; с други думи, създават се удобства за тия, които не се трудят, а неудобства за тия, които се трудят.
Това именно са трудностите; а какви са удобствата не знам. Да предположим, че десет души имат 1000 екю доход от земя или промишленост; за нацията това прави 5% капитал от 200 хиляди екю. Ако тия десет души употребяват половината от своя доход, т. е. 5 хиляди екю за изплащане на лихвата за десетте хиляди екю, които са взели в заем, за държавата това прави същите 200 хиляди екю, или с езика на математиката 200 хиляди екю — 100 хиляди екю + 100 хиляди екю = 200 хиляди екю.