За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Това, което може още да заблуди тук, е, че тези книжа, представящи националния доход, са признак на богатство, защото само богата държава може да поддържа такива книжа, без да се разори; и ако не се разорява, трябва да се направи заключението, че тя разполага с други големи богатства. Когато има средство за борба със злото, твърдят, че не съществува зло, и наричат злото добро, защото средствата за борба със злото са по-силни от самото зло.
Глава XVIII
За погасяването на държавните дългове
Необходимо е да се спазва известна съразмерност между държавата като кредитор и държавата като длъжник. Държавата може да бъде кредитор неограничено, но длъжник може да бъде само до известна степен; когато надвиши тази степен, тя губи основанието си да бъде кредитор.
Ако такава държава се ползува с подобен кредит, тя може да последва примера на една от европейските държави, а именно: да събере голямо количество пари и да предложи на всички свои частни кредитори връщане на капитала, ако те не предпочетат да намалят процента. И действително, когато държавата взема заем, частниците са тези, които определят процента на лихвата; когато държавата предлага заем, процента определя тя.
Но само намаление на процента не е достатъчно; необходимо е печалбата от това намаление да образува фонд за погашение, с който всяка година да се изплащат части от капитала — една щастлива операция, тъй като облагите от нея нарастват всеки ден.
Когато кредитът на държавата не е пълен, изниква нова причина за образуване на нов фонд за погашение, защото тоя фонд скоро връща на държавата загубеното доверие.
1. Ако тази държава е република, т. е. ако тя има такова управление, което по природата си допуска мероприятия, разчетени на продължително време напред, капиталът от фонда за погашение може да бъде незначителен; при едно монархическо управление тоя капитал може да бъде по-голям.
2. Правилата за тази операция могат да бъдат такива, че всички граждани на държавата да понесат тежестта на учредяването на този фонд, тъй като всички те носят тежестта на направения дълг; кредиторът на държавата плаща на себе си чрез сумата, която внася.
3. Има четири класи хора, които плащат държавните дългове: собственици на земя, хора с търговски професии, земеделци и занаятчии и най-сетне лица, които живеят от държавна рента или частни капитали. От тия четири класи хора последните, изглежда, заслужават в случай на нужда най-малко пощада; защото това е една класа, изключително бездейна в държавата, класа, която се издържа чрез дейните усилия на останалите три. Но тъй като тя не може да се товари повече от другите, без да се унищожава общественото доверие, от което и държавата в цяло, и другите три класи поотделно имат изключителна нужда; тъй като общественото доверие не може да липсва у част от гражданите, без да се смята, че липсва у всички; тъй като класата на кредиторите е най-много изложена на преобразованията на правителствата и винаги се намира, така да се каже, пред очите и в ръцете им, необходимо е държавата да й дава особено покровителство, а и длъжникът никога да няма дори и най-малкото преимущество пред кредитора.
Глава XIX
За заемите с лихва
Парите са знак на ценностите. Ясно е, че този, който се нуждае от такива знаци, трябва да вземе на заем — както прави с всички други неща, от които се нуждае. Разликата е само в това, че всички други неща или се наемат, или се купуват, докато парите, представящи цената на нещата, се наемат и не се купуват.
Да дадеш пари в заем без лихва е нещо похвално; но е ясно, че това може да бъде въпрос на религиозно отношение, но не и на граждански закон.
За да върви добре търговията, необходимо е парите да имат цена и тя да не бъде много висока. Ако тя е прекалено висока, търговецът, който вижда, че ще трябва да плати по-голям процент, отколкото ще спечели, няма да предприеме нищо; а ако парите нямат цена, никой няма да ги дава в заем и търговецът също така не ще предприеме нищо.
Аз греша, като казвам, че никой няма да даде пари в заем. Необходимо е винаги обществените работи да вървят; установява се лихва, но тя е съпроводена с неуредици, които хората са познавали във всички времена.
Законът на Мохамед не прави разлика между лихва и заем с процент. Лихварството в мохамеданските страни расте пропорционално на строгостта, с която го забраняват; с това заемодавецът се възнаграждава за риска, който произтича от нарушението на тоя закон.