За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
В малките републики или в ония особени институции, за които говорихме, са възможни закони, които да дават право на длъжностните лица да наблюдават браковете на децата на гражданите — едно право, което природата вече е дала на родителите. Любовта към общественото благо там може да бъде не по-слаба, а дори и по-силна от всички други чувства. Затова Платон е искал властите да уреждат браковете. Така в Лакедемон те са били ръководени от управляващите.
Но при обикновените държавни устройства правото да уреждат браковете на децата си имат бащите; тяхното благоразумие в това отношение винаги стои над благоразумието на което и да е учреждение. Природата поражда у бащите желание да предизвикат у своите деца-наследници желание, което у самите техни деца е много слабо; в различните поколения след тях родителите виждат своя собствен възход към бъдещето. А какво би станало, ако насилието и алчността биха поискали да отнемат тази власт на бащите? Нека чуем какво казва Томас Гаж за поведението на испанците в Америка:
«За да се увеличи броят на данъкоплатците, било заповядано всички индианци, навършили петнадесет години, да се женят; определена била дори точната възраст за това — четиринадесет години за момчетата и тринадесет за момичетата. Позовавали са се на едно правило, което гласи, че хитростта може да компенсира ниската възраст.» Авторът е видял да се прави такава сметка; това бе, казва той, нещо позорно. Така в едно житейско дело, което трябва да бъде най-свободно, индианците са още роби.
Глава VIII
Продължение на същата тема
В Англия момичетата често злоупотребяват със закона, като се омъжват по собствен избор, без да се съветват с родителите си.
Според мен този обичай може да бъде по-търпян в Англия, отколкото в която и да е друга страна поради това, че английските закони не предвиждат манастирско безбрачие и девойките, като не могат да си представят друго състояние освен брачното, не отказват да се омъжат. Във Франция, обратното, съществува монашество и девойките винаги могат да изберат безбрачието; затова и законът, който предвижда съгласието на бащите, тук може да бъде по-уместен. От тая гледна точка най-неразумни ми се струват обичаите на Италия и Испания; там монашеството е установено със закон и в същото време се допуска брак без съгласието на бащите.
Глава IX
За девойките
Девойките, които само бракът води към удоволствието и свободата; девойките, умът на които не смее да мисли, сърцето на които не смее да чувствува, очите на които не смеят да гледат, ушите на които не смеят да слушат; девойките, които се появяват в обществото само за да покажат колко са глупави; които са осъдени на непрекъснати безсмислици и стесняващи правила, са достатъчно предразположени към брак; не те, а момчетата трябва да бъдат окуражавани за него.
Глава X
Какво подтиква хората към брак
Навсякъде, където може да се намери място за удобно съществуване на двама души, се сключва брак. Самата природа предразполага хората към това, стига да няма трудности при добиването на средства за съществуване.
Новосъздаващите се народи се размножават и растат бързо. Голямо неудобство за тях е да живеят в безбрачие, докато в многодетството няма нищо неудобно. Обратното се случва с народи, които вече са се сформирали.
Глава XI
За суровостта на управлението
Хора, които като просяците нямат абсолютно нищо, имат много деца. Те са в положението на новосъздаващите се народи; нищо не струва на бащата да предаде на децата си своя занаят; а децата, едва родили се, стават оръдие на тоя занаят. Такива хора в една богата или суеверна страна се размножават много, защото не носят никакви обществени задължения; самите те са бреме за обществото. Но хора, които са бедни, защото живеят при сурово управление, които гледат на своите ниви не като на средство за преживяване, а като на повод за грабеж от страна на властите, такива хора, казвам аз, създават малко деца. Те нямат храна даже за себе си; как биха изхранили тогава други? Те не могат да се грижат за себе си, когато са болни; как тогава биха се грижили за своите създания, които се намират в постоянно болестно състояние, наречено детство?
Само леснотата да се говори, съединена с неспособността да се мисли, може да доведе до заключението, че колкото поданиците са по-бедни, толкова по-многочислени са семействата им; и колкото повече биват товарени с данъци, толкова те са в състояние да плащат тези данъци; това са два софизма, които винаги са погубвали и ще погубят завинаги монархиите.