За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
И така римляните са постъпили по-добре от нас, тъй като ние сме включили в операциите и общественото, и частното притежание. И това не е всичко; те, както ще видим по-нататък, са извършвали своите операции при много по-благоприятни условия от нас.
Глава XII
Обстоятелствата, при които римляните извършвали парични операции
Някога в Италия е имало много малко злато и сребро; в тази страна златните и сребърните рудници са малко или въобще ги няма; когато Рим бил завзет от галите, в него било намерено само 1000 ливри злато, макар римляните да са ограбвали много могъщи градове и да са отнасяли със себе си богатствата им. Дълго време те са употребявали медната монета; и едва след сключването на мира с Пир те разполагали с достатъчно сребро, за да секат от него монети; те изработили сребърни динари, които стрували по 10 аса или по 10 фунта мед. Следователно среброто се е отнасяло към медта, както 1 към 960. Римският динар, равняващ се на 10 аса или 10 фунта мед, струвал 120 унции мед; същият този динар струвал една осма от унцията сребро, което прави отношението 1 към 960, за което току-що казахме.
Установявайки своето господство над онази част от Италия, която се намира най-близо до Гърция и Сицилия, Рим малко по малко застава между два богати народа — гърци и картагенци; среброто започва да се увеличава; и предишното отношение на среброто към медта 1 към 960 не е можело вече да се запази; тогава били извършени монетни операции, същността на които не ни е позната. Ние знаем само, че в началото на Втората пуническа война динарът не е струвал повече от 20 унции мед; така отношението на среброто към медта било 1 към 160. Това намаление е било значително, тъй като републиката е печелела пет шести от всяка медна монета; но по тоя начин било направено само това, което изисквала самата природа на нещата, т. е. възстановено било равновесието между металите, които са служели за монета.
Мирът, с който завършила Първата пуническа война, направил римляните господари на Сицилия. Веднага след сключването му те навлезли в Сардиния, започнали да влизат във връзка с Испания и количеството сребро в Рим отново се увеличило; една нова операция намалила теглото на сребърния динар от 20 на 16 унции; ефектът от това било установяването на ново отношение на среброто към медта — 1 към 128 вместо 1 към 160.
Изучавайте историята на римляните и вие никъде не ще ги намерите така превъзходни, както в избора им на обстоятелства, при които да вършат и добрини, и злини.
Глава XIII
Операции с монети във времена на императори
При паричните операции по време на републиката се е вървяло по пътя на намаление на монетата; държавата е поверявала на народа своите затруднения и не се е опитвала да го заблуждава. При императорите се е тръгвало по пътя на примесите; господарите, доведени до отчаяние от собствената си щедрост, са се виждали принудени да променят монетите; това е било непряко средство, което намалявало злото, макар явно да не го е докосвало; част от дара тихомълком бивала прибирана обратно; и без да се говори за намаление на плащането или за раздаванията, те все пак са били намалявани.
Може също така да се видят в различните колекции монети с така нареченото платирано сребро, при които медта е покрита само с тънък сребърен пласт; за такива монети се говори в един фрагмент от книга LХХVII на Дион.
Дидий Юлиан е първият, който е прибягнал до намаляване ценността на монетата. Смята се, че монетата на Каракала е съдържала наполовина примеси, а монетата на Александър Север — две трети; така е вървяло и по-нататък.
Очевидно е, че тия насилствени операции са невъзможни в наше време; господарят, който ще прибегне към тях, ще излъже само себе си, никого друг. Валутният курс е научил банкерите да сравняват всички монети в света и да определят точно тяхната стойност; пробата на различните монети не може да остане вече в тайна. Ако един господар започне да сече долнокачествени монети, всички се заемат да му помагат; най-напред от него ще излезе пълноценната монета, а след това ще се върне малоценната. Ако, както римските императори, започне да обезценява среброто, без да докосва златото, изведнъж ще види, че златото бързо изчезва и за него остава само нечистото сребро. Валутният курс, както казах в по-предишната книга, направи невъзможни произволите на властта с парите или поне й отне възможността да успява.