Вещерите от Сарамир
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вещерите от Сарамир». Краткое содержание книги:
И пазят тайната си.
Народът на Сарамир се страхува от тях и ги почита. Всяка жена се моли да не роди Различно дете.
Промяната настъпва, когато Кръвната Императрица на Сарамир признава, че единствената й дъщеря и наследница на трона е Различна.
Само за една нощ младата благородничка Кайку ту Макаима губи всичко: дома, семейството си и… живота си. Върната от полята на смъртта от странна жена на име Асара, Кайку открива, че нещо с нея не е наред. Преди да разбере какво, огнен демон излиза от тялото й и изпепелява Асара. Останала съвсем сама и напълно отчаяна, Кайку тръгва да търси помощ от братовчедка си в столицата.
Не можеше да чака повече — не и с това нещо вътре в Цитаделата. Трябваше да действа незабавно.
Зареян в Чаросплетието, Вирч обяви началото на операцията.
Заелис поведе групичката по коридорите на слугинските помещения, които се намираха на най-долните нива на Цитаделата. За разлика от разкоша на по-горните етажи, тези помещения бяха сурови и обзаведени възможно най-пестеливо. Жегата, която цареше тук, беше нетърпима, защото нямаше нито стреловидни прозорци, нито паравани, които да улавят и насочват прохладния бриз, нито пък просторни, проветриви помещения, чийто под да е облицован с лач. Знойният въздух отвън се смесваше с изпаренията от пресите за гладене, кухните и дишането на хиляди хора, които се трудеха неуморно. Светлината идваше от закрепени в стенни ниши фенери, които, освен че осигуряваха светлина, правеха задухата още по-нетърпима в тесните помещения. Тази част на Цитаделата се намираше под земята, погребана в основите на хълма; и всички неприятни дейности, свързани с поддържането на такова огромно здание, бяха прехвърлени тук.
Движеха се напред, без да бързат, следвайки Заелис по петите. Прислужниците, които ги срещаха по коридорите, юрнали се да изпълняват поверените им задачи, не им обръщаха никакво внимание, като изключим бързия поклон, с който удостояваха учителя на Престолонаследничката. Жегата и потта ги бе поразчорлила достатъчно, че да заприличат на слуги, но излъчването на Заелис не можеше да бъде сбъркано. Кайку се поотпусна мъничко, доволна, че не ги разпознаха веднага като нашественици. Тя заби поглед в пода, както подобаваше на един слуга, и продължи да върви.
Момичето усети помръдването на нишките в Чаросплетието по същото време, както и Кайлин, ала далеч не толкова отчетливо като нея. Това можеше да е единствено Върховният Чаросплетник Вирч. Тя видя как жената изведнъж се стегна, а после побърза да се скрие от Вещера. Кайлин стрелна девойката с очи. Усмиряването на нейната кана я бе направило невидима, обаче сега тя отново беше на свобода, ето защо високата жена разшири защитата си, за да покрие и Кайку. Момичето срещна погледа й и примигна изненадано. Зениците на Кайлин бяха помръкнали от зелено до червено-кафеникаво. Ако напрегнеше още повече силите си, очите й щяха да се оцветят в издайническото, типично за Различните кървавочервено, и всичко щеше да се провали.
— Заелис — изсъска тя в момента, когато наблизо нямаше нито един слуга, — Вирч ни търси. Заведи ме на някое сигурно място. Не мога да се справя с него тук.
Лидерът на Либера Драмак кимна едва забележимо. Той ги поведе по един тесен проход, отклоняващ се от главния коридор, минаващ покрай помещения, в които се виждаха големи корита, пълни с гореща вода, където бяха накиснати дрехи. Слугините разбъркваха водата с големи дървени прътове. Кайку изведнъж изпита странното усещане, че е наблюдавана. Дали Чаросплетниците бяха успели да узнаят за нея по някакъв начин? Можеха ли да почувстват обета, който бе положила пред Оча да им отмъсти? Струваше й се, че въздухът гъмжи от движение, че мръсни пръсти пробягват под повърхността на зрението й, извършват се невидими действия, долавяни единствено от Различните й инстинкти. Усещаше как в нея се надига желанието да се зарее в Чаросплетието, как нейната кана изгаря от нетърпение да стори това, ето защо стисна зъби и се помъчи да потисне този импулс.
После внезапно времето сякаш забави своя ход, а тя бе осенена от предчувствието за ужасно бедствие, което се стовари върху раменете й като оловно наметало. Девойката се препъна, несигурна по какъв начин бе разбрала това; знаеше само, че нещо лошо ще се случи — нещо неизбежно. Интуицията й я предупреди, че вече е прекалено късно, че в момента единственото, което можеше да направи, бе да чака, обзета от ужас, това ужасно нещо да се случи. Видя как Кайлин се обръща бавно към нея, като че ли въздухът се беше превърнал в лепкава каша, и когато очите им се срещнаха, разбра, че Сестрата е почувствала същото.
В следващия миг светът експлодира.
Тридесет и първа глава
За един ужасен миг Мишани бе убедена, че стражите на Императрицата ще я обезглавят, докато бе застанала смирено пред владетелката, като някаква обикновена слугиня, без ритуалите, съпътстващи екзекуцията на хората с благороден произход. После усети грубите ръце, които я сграбчиха за раменете и я повдигнаха. По същия начин се отнесоха и с Асара. Анаис и Дурун седяха на троновете си и ги наблюдаваха отвисоко — лицето на Императрицата беше безстрастно, а на Императора — изкривено от самодоволна усмивка. Щяха да я отведат на съответното място и там да отделят главата от раменете й. Все пак бе аристократка, дори и да беше враг. Щяха да й позволят да умре по достоен начин заедно с прислужницата й, а не на пода на тронната зала на Императрицата.