Първият крал на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първият крал на Шанара». Краткое содержание книги:
Докато Джърли, Тей и Прейа се впускат в издирване на Черния елфически камък, Бремен и Кинсън се заемат с дори по-опасна задача — да съберат знанията и технологиите, необходими за създаването на могъщо оръжие. Оръжие, способно да сломи Господаря на Магията и завинаги да го прогони от света. А през това време войната неумолимо надвисва над народите на джуджетата и елфите и съдбата им сякаш е предопределена. Дали Джърл ще събере достатъчно кураж, за да поеме спасението на расите в свои ръце? Ще успее ли Бремен да изпълни задачата на живота си? „Първият крал на Шанара“ ще ви въвлече във вълнуващо пътешествие, изпълнено с битки, магия и приключения…
— Аз не разбрах тайната на меча, когато ми бе разкрита при Адския рог. Как може истината да бъде толкова силна, че да унищожи толкова чудовищно същество, като Господаря на Магията? Къде е друидската магия във всичко това? Но след време започнах да разбирам. Думите „Ейлт Друин“ буквално означават „Сила чрез истина“. Това беше кредото на друидите в зората на тяхното съществуване, целта, която си поставиха, щом се събраха в Паранор, и мисията им сред расите от времето на Първия съвет насам. Да дарят на човешкия род истината. Истината, която носи знание и разбиране. Истината, която ще подпомогне прогреса. Истината, която ще донесе надежда. Така друидите можеха да допринесат за възстановяването на расите.
Тъмните очи примигнаха, зареяни някъде далеч и изморени.
— В това острие е въплътено всичко, което са били приживе, и ти трябва да намериш начин да използваш техния завет за твоята цел. Няма да е лесно. Не е така просто, колкото изглежда на пръв поглед. Ще носиш меча в битката срещу Господаря на Магията. Ще го притиснеш до стената. Ще го докоснеш с оръжието и неговата магия ще го унищожи. Всичко това ще стане само ако твоята решителност, твоят дух и твоето сърце са по-силни от неговите.
Кралят на елфите тръсна глава.
— И как ще постигна всичко това? Дори и да приема думите ти, аз не зная все още дали съм — не, трудно е да се мисли така — дали бих могъл да стана по-силен от създание, което може да унищожи дори теб?
Старецът посегна към ръката му, която държеше меча, и я вдигна така, че острието да остане между тях.
— Като начало обърни силата на меча към себе си!
В очите на краля блесна страх и те просветнаха остро на светлината.
— Срещу себе си? Друидска магия?
— Послушай ме, Джърл — придума го Бремен, като стисна ръката си така, че десницата, която държеше меча да не се отпусне надолу. Оръжието сега приличаше на сребърна нишка, която ги свързваше, ярка и искряща. — Онова, което се иска от теб, не е никак лесно — вече те предупредих. Но е възможно. Ти трябва да обърнеш силата на меча срещу себе си. Трябва да позволиш на магията да те изпълни и да ти разкрие истините в собствения ти живот. Трябва да ги оголиш, да ги оставиш такива, каквито са, да се изправиш срещу тях. Някои ще бъдат жестоки. Ще ти е трудно да ги приемеш. Ние сме същества, постоянно променящи себе си и живота си, за да надживеем грешките си и провалите, на които сме изложени. В много отношения това ни прави уязвими за същество като Брона. Но ако ти устоиш на самопреценката, която изисква меча, ще излезеш от това преживяване по-силен от своя враг и ще го унищожиш. Защото, кралю на елфите, той не може да допусне такъв разобличителен поглед към своя живот, тъй като отвъд лъжите, полуистините и заблудите, е нищо!
Настъпи дълга тишина, докато двамата стояха един срещу друг, разменящи преценяващи погледи.
— Истината — промълви кралят на елфите накрая, гласът му беше толкова тих, че друидът едва го чуваше. — Тя е толкова крехко оръжие.
— Не — отвърна веднага старецът. — Истината никога не е крехка. Тя е най-мощното оръжие от всички.
— Наистина ли? Аз съм боец, войн. Оръжията са това, което познавам — оръжия от метал, носени от силен мъж. А ти казваш, че нищо от това няма да ми послужи, че не мога да разчитам на него. Казваш, че трябва да се превърна в нещо, което никога не съм бил. — Той бавно поклати глава. — Не зная дали ще мога да го направя.
Старецът го пусна и мечът се изплъзна между тях. Сухите пергаментови ръце легнаха на мощните плещи на краля и ги стиснаха. В това старо тяло се криеше неочаквана сила. В очите му имаше сурова решителност.
— Трябва да помниш кой си — прошепна друидът. — Трябва да помниш как си го постигнал. Ти никога не си отхвърлял предизвикателствата. Никога не си бягал от отговорност. Никога не си се страхувал. Надмогнал си онова, което би убило почти всеки. Това е твоята история. Тя е онова, което си.
Ръцете му стиснаха по-силно.
— Ти си надарен с огромна смелост, Джърл. Имаш храбро сърце. Но придаваш твърде голяма важност на смъртта на Тей и недостатъчна на собствения си живот. Не, не се ядосвай. Това не е критика към Тей, нито омаловажаване на неговата загуба. Това е просто коментар на нуждата да запомниш, че винаги живите са от значение. Винаги. Дай на живота си оценката, която заслужава, кралю на елфите. Бъди силен по начина, който се иска от теб. Не отхвърляй шанса, който имаш пред Господаря на Магията, само защото оръжието, дадено ти за тази битка, ти е непознато. То е непознато и за него. Той познава мечове, сътворени от човека. Ще очаква твоят да е поредното такова оръжие. Изненадай го. Дай му да вкуси друг вид метал.