Вратата на Абадон
- Автор: Абрахам Дэниел
- Серия: The Expanse #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-501-4
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Вратата на Абадон». Краткое содержание книги:
— И така — вдигна ръце Бика. Тълпата го наблюдаваше с мълчаливо очакване. — Това е. Успешен лов на всички.
Неколцина от присъстващите изръкопляскаха. Повечето не го направиха. Моника разговаряше с екипа си. Ана знаеше, че трябва да се присъедини към тях, но кой знае защо не ѝ се искаше. Всички тези хора рискуваха живота си, за да ѝ спечелят време. На нея. Следователно от нея зависеше дали планът ще успее или не. Ако не сполучи да убеди останалата част от флотилията, принадлежаща на три различни правителства, да спре захранването на корабите, всичко ще бъде напразно. Искаше ѝ се този момент да е някъде по-далече във времето. Моментът, в който отговорността щеше да легне на плещите ѝ.
— Време е да вървим, червенокоске — обади се тихо Еймъс.
— Ами ако се изплашат и не пожелаят да изключат реакторите си? — попита тя. — Все едно, че сме в къща с призраци, и аз трябва да кажа на всички да изгасят светлините. На тяхно място не бих се почувствала добре.
Еймъс кимна замислено. Ана се надяваше да ѝ каже нещо окуражаващо.
— Мда — поклати той глава. — Твоята задача май ще излезе по-трудна от моята.
Кой знае защо това искрено признание прогони и последните остатъци от страха ѝ и тя неволно се разсмя. Преди да помисли какво прави, тя обгърна Еймъс през гърдите и се притисна към него.
— Още веднъж — рече след няколко секунди, — благодаря ти. Бях се изплашила. Ти си добър човек, Еймъс.
— Не, не съм. Просто се мотая с добра компания. Да вървим, червенокоске. Играта скоро ще започне.
Щурмовата група се бе отправила към изхода и Ана се отдръпна до стената да им стори път. Холдън спря до Еймъс и заръча:
— Да си тук, когато се върна, човече.
Еймъс му стисна ръката и го тупна по гърба. Лицето на Холдън издаваше тревогата му.
— А ти да пазиш Наоми и Алекс — заръча на свой ред Еймъс и побутна Холдън към вратата. От своето място Ана видя, че думите му само задълбочиха тревогата на Холдън. Те всички скоро щяха да се разделят. Дори атаката да успее, Алекс щеше да напусне кораба и да иде на „Росинант“, а Наоми щеше да се заеме с изключването на реактора, докато Холдън щеше да продължи към мостика. Зачуди се дали и друг път са се разделяли така преди бой.
Ако се съдеше по лицето на Холдън, не бяха.
Ана ги гледаше как излизат през вратата и отново се опита да запомни всички лица и имена. Моника я улови за ръката и я поведе към импровизираното студио.
— Време е да се захващаме за работа — заяви тя. Сетне настани Ана пред камерата и се изправи до нея пред зелената стена, която използваха за фон.
— Здравейте — произнесе с професионално ведър глас. — Аз съм Моника Стюарт от студиото на Радио „Свободна бавна зона“. Днес имаме много интересни гости, сред които доктор Ана Воловодова и неколцина офицери от ООН и марсианския флот. Но още по-вълнуващо е, че днес ще чуете най-важното предаване, което някога сме правили. Днес ще ви кажем как ще се приберем у дома.
45.
Бика
Бика усещаше как времето минава край него сякаш е материално, сякаш той пропадаше през него и не можеше да се спре. На Анамари Руис ѝ оставаше само час, преди да реши дали да направи каквото иска от нея Ашфорд, или да бъде убита. Ако не ѝ се наложи да избира, няма опасност да направи грешен избор, и всяка минута, в която той не беше в инженерния отсек, ги приближаваше до онази точка, отвъд която нямаше връщане назад.
Напуснаха колониалната административна служба подредени в малък конвой. Шест електрически коли с двайсет и пет души, включително Джим Холдън и три четвърти от неговия екипаж, четиримата марсиански космопехотинци и около десет от екипажа на „Бегемот“, останали лоялни на Па, както и петима земни войници, които Корин бе открила и довела от барабана. Разполагаха с известно полицейско снаряжение, останало след разграбването на складовете от хората на Ашфорд. Бяха взели пистолети с гумени куршуми, пушки с балистични проектили от специален гел и смесица от оръжия, някои от които можеха да убиват, а други само да възпират противника. Четиримата марсиански космопехотинци бяха с най-доброто въоръжение, до което се бяха добрали, но бяха твърде малко на брой, за да им осигурят решаващо надмощие. Всичко това ужасно намирисваше на импровизация.
Тъй като нямаше как да седне, той се бе прикачил с въже отзад за един от електрокарите. Носеше се из горещия въздух като фигура, поставена на носа на древен пиратски кораб. Корин седеше на волана и се бе привела, сякаш би могла да кара по-бързо само със силата на волята си. До нея седеше марсианският сержант Вербински, който бе довел на „Бегемот“ арестувания Джим Холдън. Марсианецът имаше едновременно съсредоточен и развеселен вид.