Вратата на Абадон

— Да. Известно ми е.

— Май трябваше да проявите по-голямо доверие към нас, а?

— Сигурно е трябвало — отвърна уклончиво Бика.

Имаше два начина да се стигне до транзитния пункт. Кабината на асансьора бе достатъчно голяма, за да побере половината от тях, но когато стигнат горе и вратата се разтвори, една умело хвърлена граната щеше да е достатъчна, за да приключат с тях. Алтернативата бе широката наклонена рампа, която се издигаше от пода на барабана и продължаваше в тясна спирала покрай оста. Разбира се, с нарастване на височината щеше да отслабва изкуствената гравитация, а това едва ли щеше да им помогне, когато започнат бой за всяка педя земя.

Първите изстрели отекнаха някъде към средата на спиралата и разхвърляха парчета от натрошената керамична настилка пред водещия електрокар. Бика се опита да извие максимално глава, за да види дали изстрелите идват от транзитния пункт, или от барикада пред него.

— Хуарес! — извика Вербински. — Прикривай ни!

— Да, сър! — обади се един глас отзад. Бика завъртя леко механобота и погледна през рамо. До третия електрокар бе залегнал марсиански космопехотинец с дългоцевна снайперова пушка, чието дуло бе вдигнато нагоре. Беше толкова неподвижен, та изглеждаше сякаш е задрямал, докато от дулото не избълва огън. Бика се опита да погледне нагоре, но механоботът му пречеше. Той извади ръчния си терминал и използва камерата му като огледало. Високо над тях едно тяло се рееше в зоната на безтегловност и около пояса му се образуваше розов облак.

— Един по-малко — обяви Вербински.

Престрелката продължи, докато те набираха височина. Свиренето на гумите върху настилката забележимо намаля успоредно с отслабването на гравитацията. Бика усети, че тялото му става все по-леко. Сега вече краят на платформата бе като ръб на пропаст, а дъното бе на почти половин километър под тях. Над тях бяха хората на Ашфорд, но не много далече, след като Бика вече различаваше барикадата, която бяха вдигнали. Изпитваше болезненото усещане, че е стърчаща на открито мишена. Вратът го засърбя.

Две глави се подадоха над барикадата. Огньовете от дулата им святкаха като искри. Зад гърба му излая марсианската пушка и един от защитниците на барикадата рухна върху нея, а другият се дръпна назад.

— Добре — рече Бика. — Това е най-близката точка, до която можем да достигнем без прикритие.

Корин завъртя електрокара към стената и залегна зад него, а следващата кола повтори маневрата, като ги заобиколи и спря пред тях. Намираха се в зона на микрогравитация. Може би една десета от g. Или дори по-малко. Бика трябваше да включи магнитните подметки на механобота, за да не отлети от платформата. Докато се откачи от електрокара, битката се бе пренесла далече пред него. Той подкара механобота напред, заобикаляйки импровизираните барикади от коли. Най-близката от тях бе само на десетина метра от барикадата на хората на Ашфорд и зад нея бяха залегнали Джим Холдън, Корин и един от земните войници. Те стреляха на пресекулки, сетне се прикриваха. Из въздуха се носеше миризмата на изгорял барут.