Вратата на Абадон

— Съжалявам. — Тя сложи ръка на рамото му. Той погледна ръката ѝ сякаш не разбираше какво прави там.

— Ами добре — рече, без да пита за причината. Не се преструваше, че я разбира. Ана осъзна, че всъщност много го харесва.

— Благодаря ти, че правиш това.

Еймъс завъртя стола си към нея.

— Не е необходимо да…

— След няколко часа може всички да сме мъртви — прекъсна го тя. — Искам да знаеш, че разбирам какво правиш, зная защо го правиш и не ме е грижа, че го правиш. Благодаря ти, че ни помагаш.

— По дяволите, червенокоске… — Еймъс вдигна ръка и я прегърна. — Сигурно си страхотен проповедник. Вече ме накара да се почувствам по-добре, отколкото съм се чувствал от доста време насам.

— Това бе всичко, което исках да кажа. — Ана го потупа по ръката и се надигна.

Преди да успее да си тръгне, Еймъс я сграбчи за ръката.

— Никой няма да ти стори нищо лошо днес.

Това не беше самохвалство. Еймъс просто съобщаваше един факт. Тя го дари с усмивка и освободи ръка. В света ѝ доскоро нямаше място за добронамерени убийци и не беше сигурна как се чувства. Но бе готова да опита.

— Добре, всички, чуйте ме — провикна се Бика, за да надвие глъчката. — Настъпи часът. Да разделим групите и да действаме.

Върху Ана падна нечия сянка. Еймъс стоеше зад нея, стиснал оръжието.

— Аз съм в отбраната — обяви той.

Около двайсетина мъже се отделиха от тълпата и застанаха зад Еймъс. Ана осъзна, че е заобиколена от тежковъоръжени и бронирани поясни и неколцина планетни обитатели. Не беше висока на ръст и се чувстваше като на дъното на кладенец.

— Извинете — понечи да ги заговори, но никой не я чу. Една силна ръка я хвана за рамото, издърпа я от тълпата и я отведе настрани.

— Тук е по-спокойно, червенокоске — заяви с усмивка Еймъс.

Ана се озърна за Тили и Моника, но имаше твърде много хора и не можа да ги види. Еймъс не се откъсваше от нея, сякаш бе личното ѝ защитно поле. Бяха толкова близо, че тя го настъпваше по краката, но той като че ли нямаше нищо против.

— Щурмовата група при мен — провикна се Холдън.

Скоро бе заобиколен от десетина души, между които Наоми и Алекс от „Росинант“, четиримата марсиански космопехотинци и неколцина от охранителите на Бика, както и самият той. Единствените доброволци без следи от рани и натъртвания по телата бяха четиримата космопехотинци. Алекс и Наоми бяха най-зле. Рамото на Наоми бе скрито под дебела превръзка, която обездвижваше и ръката ѝ, но въпреки това тя присвиваше болезнено устни при всяка крачка. Лявото око на Алекс все още бе подпухнало и почти напълно затворено. Бинтът на главата му бе на кървави петна.

„Това са хората, които помогнаха да се спре «Протоген», които се биха с чудовището на Ганимед. Те са корави и ще се справят“ — прозвуча слаб глас в главата ѝ.