Войната на Калибан

— Божичко, докторе! — възкликна Еймъс. — Те ще превърнат Мей в една от тези шибани твари?

— Вероятно — намръщи се Пракс. — Току-що ми хрумна.

— Но защо изобщо ще го правят? — чудеше се Холдън. — В това няма никакъв смисъл.

— За да ги продадат на някоя армия като оръжие за първи удар — каза Авасарала. — Да укрепят силите си преди… ами, преди шибания апокалипсис.

— Въпрос — обади се Алекс, вдигайки ръка. — Апокалипсис ли се задава? Трябва ли да знаем нещо за това?

— Венера — отвърна кратко Авасарала.

— А, този апокалипсис — кимна Алекс и свали ръката си. — Ясно.

— Войници, които могат да пътуват без кораби — намеси се Наоми. — Можеш да ги изстреляш с високо ускорение в началото, после да спреш двигателите и да ги оставиш да се носят по инерция. Как ще ги открие някой?

— Само че няма да се получи — възрази Пракс. — Не помните ли? Те се изплъзват от ограниченията. А след като могат да обменят информация, ще е все по-трудно да им наложиш нова програма.

В стаята се възцари тишина. Пракс изглеждаше объркан.

— Могат да обменят информация? — попита Авасарала.

— Разбира се — каза Пракс. — Вижте тези ваши енергийни пикове. Първият е станал, докато съществото се е биело с Боби и другите пехотинци на Ганимед. Вторият — когато другото същество се измъкна на свобода в лабораторията. Третият — когато го убихме с „Росинант“. Всеки път, когато някое от тях е било атакувано, Венера е реагирала. Те са свързани. Предполагам, че могат да обменят всякаква важна информация. Като например как да преодоляват ограниченията.

— Ако бъдат използвани срещу хора — каза Холдън, — няма да има никакъв начин да ги спрем. Те просто ще изхвърлят заложените в тях бомби и ще продължат нататък. Битките няма да имат край.

— Хм. Не — противопостави се Пракс. — Не е там проблемът. В случая пак имаме лавинообразен ефект. Щом протомолекулата получи малко свобода, нарастват средствата ѝ да разруши други ограничения, което ѝ дава още повече средства да разруши още повече ограничения и така нататък. Рано или късно оригиналната програма или нещо подобно на нея ще погълне новата програма. Те ще се върнат към началното си състояние.

Боби се приведе напред, килнала леко глава надясно. Гласът ѝ бе тих, но в него се криеше повече заплаха, отколкото ако крещеше.

— Значи ако пуснат тези същества на Марс, те известно време ще си останат войници като първото. После ще започнат да изхвърлят бомбите, както е направило вашето. А накрая ще превърнат Марс в Ерос?

— Всъщност в нещо по-лошо от Ерос — рече мрачно Пракс. — Във всеки марсиански град с що-годе прилични размери има много повече хора, отколкото на Ерос.

Стаята притихна. На монитора камерата на Боби се взираше в звездното небе, докато бойните кораби в орбита се унищожаваха един друг.