Владетелят на кулата
- Автор: Райън Антъни
- Серия: Raven's shadow #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-655-4
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Владетелят на кулата». Краткое содержание книги:
Вейлин Ал Сорна, воин от Шестия орден, е наричан още Мрачния меч и Убиеца на Надеждата. Той е най-великият воин на своето време и свидетел на най-страшното поражение, понесено от неговия народ. Мечтата на крал Янус за разширяване на Обединеното кралство се е удавила в кръвта на храбри мъже, сражавали се за кауза, родена от една лъжа. Вейлин се прибира у дома с натежало сърце и с твърдото намерение повече да не убива. Благодарният наследник на крал Янус го издига до владетел на кулата на Северните предели — място, където Вейлин да намери мир далеч от интригите на столицата.
Ала онези, които притежават дарбата на кръвната песен, не са обречени на спокоен живот. Мнозина са загинали във войните на крал Янус, ала и мнозина са оцелели, и сега Вейлин е мишена не само за търсещите отмъщение, а и за онези, които знаят на какво е способен.
Четецът се усмихна и въздъхна доволно.
— Виждам, че любовта на Отеца гори ярко в теб, дете.
Взе едно перо, топна върха му в мастилницата и добави подписа си под документа, който официално я признаваше за лейди Рева Мустор, племенница на васален лорд Сентес Мустор от Кумбраел. Велис взе подписания документ и се върна на мястото си до васалния лорд, като духаше леко да подсуши мастилото.
— Неприятно ми, че трябва да ви занимая и с друго, Свети четецо — каза васалният лорд. — Но имам да ви съобщя лоша новина.
Старецът кимна спокойно и каза:
— Кралската гвардия отново е в поход към нашите граници. Лоша новина наистина. Можем само да се надяваме, че милостта на Отеца ще ни запази от нови опустошения.
— Кралската гвардия ще се мотае месец-два из горите и хълмовете да търси фанатиците, нападнали лорда на Южна кула. Няма да намерят нищо и ще се приберат у дома. Ще подрънкат с оръжия за пред азраелското население, което си е в реда на нещата предвид ситуацията. Имам думата на краля по този въпрос. — Кървясалите очи на чичо ѝ като никога бяха ясни и съсредоточени, докато той се опитваше да разчете изражението на стареца. — Не, новината, която имам да ви съобщя, е много по-неприятна. Племенницата ми не само познава отлично Десетокнижието, както вече видяхте, но също върти меч с голямо умение, с по-голямо умение, отколкото го въртеше брат ми, всъщност.
— Наистина? — Четецът погледна Рева с изненада. — Отецът е щедър в благословиите си, значи.
— Двойно щедър — каза чичо Сентес. — Защото е наредил нещата така, че Рева да се озове в моята къща в нощта, когато трима убийци дойдоха за мен. Ако не беше тя, сега нямаше да стоя тук.
Шокът на Четеца беше искрен и непресторен, личеше си — провисналата кожа на двойната му брадичка се разклати, тревога навъси веждите му, изобщо лице на човек, сблъскал се с неприятна изненада.
— Да благодарим на Отеца, че сте жив и здрав, милорд — ахна той. — Убийците, с тях какво стана?
— Не оцеляха, за жалост. Моята прекрасна племенница уби единия, стражите ми убиха втория. — Замълча, все така впил поглед в лицето на Четеца. — Но третият избяга. Човек, когото моята племенница познава и твърди, че е жрец от вашата църква.
Тревогата на Четеца беше също толкова искрена като предишната му реакция, но този път не изглеждаше особено изненадан. „Той знае — помисли си Рева. — Знае кой е жрецът.“ Стисна неволно юмруци, докато старчокът се правеше, че размишлява.
— Жалко е, но жреческото призвание не ни защитава от погрешни идеи — каза той. — Думите на брат ви, макар и еретични по своето естество, намериха много последователи, включително и сред клира. Аз, разбира се, ще впрегна всички налични ресурси на църквата, за да изправя този ренегат пред правосъдието. Ако ми дадете някакво описание…
Велис извади друг свитък, по-малък, и го остави на писалището.
— А, бърза както винаги, милейди — каза Четецът. — В рамките на няколко дни ще копираме това и ще го разпратим до всички храмове. Беглецът няма да намери убежище в църквата, уверявам ви.
Рева пристъпи към него. Ноктите се бяха впили болезнено в дланите ѝ. Не успя да направи втора стъпка, защото чичо ѝ сложи ръка върху нейната, нежно, но твърдо.
— Оценявам загрижеността ви, Свети четецо — каза той. — Мисля, че ви обезпокоихме достатъчно за един ден.
— Вие никога не ме безпокоите, милорд. — Усмихна се на Рева. — Особено ако си водите компания така приятна като днешната.
Чичо ѝ я дръпна за ръката и тръгна към изхода, но Рева не помръдна от мястото си.
— „Измамата — каза тя на Четеца — е най-тежкият грах пред божественото, защото много лъжи се изричат от добро сърце и много истини се изричат от жестокост.“
Реакцията не стигна до лицето му, но пламна в очите му за миг — гняв.
— Така е, мила моя. Така е.
— Рева — повика я чичо Сентес от прага.
Рева се поклони на Четеца и излезе след чичо си. Подхилващият се жрец стоеше в коридора и я гледаше с открито презрение.
— Простете — каза Рева и спря. Жрецът беше висок и тя го гледаше отдолу нагоре, но не толкова висок, че да е извън обхвата ѝ. — Носът ви май кърви.
Той се намръщи и вдигна ръка към носа си, но по пръстите му не остана нищо.
— Не знам ка…
Главата му отскочи назад от силата на удара, носът му се счупи, но не толкова зле, че да го убие. Той политна назад, блъсна се в стената и седна на пода с окървавено лице.
— Моя грешка — каза Рева и продължи нататък. — Сега вече кърви.
— Това не беше хубаво — смъмри я чичо Сентес, когато се върнаха в имението и отидоха в библиотеката, където вече го чакаше нова бутилка вино. Лейди Велис, изглежда, трудно удържаше смеха си.