Към кулата на Зеления ангел. Част първа [bg]

Когато извади и последния буркан и нарисува на него какво съдържа със сламка, топната в нагара от лампата, отстъпи назад, за да огледа запасите си. Беше работила упорито последния месец, като изненада дори себе си с дръзките си дребни кражби. Сега й трябваше само торбата със сушени плодове, която беше видяла при днешния си набег, и щеше да изкара цялата зима, без да рискува да я заловят. Трябваше й тази торба: липсата на плодове в храната означаваше скорбут, ако не и нещо по-лошо, а тя не можеше да си позволи да боледува, когато нямаше кой да се грижи за нея. Бе планувала всичко много грижливо, така че да може да живее сама — в замъка положително не бе останал никой, на когото би могла да се довери.

Бе търсила упорито подходящо място, където да устрои убежището си. Тази монашеска килия, далече в една от отдавна неизползваните части на подземните стаи на Хейхолт, прекрасно вършеше работа. Сега, благодарение на непрестанното търсене, тя беше заредена с провизии, на които можеха да завидят и благородниците. Освен това само на няколко стъпала по-нагоре бе открила друга неизползвана стая, не така добре скрита, но с тесен прозорец малко над нивото на земята. Отвън до този прозорец стърчеше гърлото на каменен водосток. Тя вече имаше пълно буре с вода в килията си; и докато траеха снеговете и дъждовете, щеше да може да пълни по ведро всеки ден, без въобще да посяга на безценния си запас от питейна вода.

Беше си донесла и дрехи за преобличане и няколко одеяла, както и сламеници и дори стол — луксозен, възхищаваше се тя, с облегалка! Имаше дърва за мъничкото огнище и толкова редици с гърнета с туршии и месо, и увити пакети сухари, подредени край стените, че едва оставаше място да отидеш от вратата до леглото. Но си струваше. Тук, в скритата си стая, натъпкана с храна, тя знаеше, че ще може да изкара почти година. Какво би могло да се случи, когато провизиите свършат, какво събитие би могло да стане, което да я принуди да напусне бърлогата си и да излезе отново на дневна светлина, Рейчъл нямаше представа… но това бяха неща, за които не биваше да се тревожи. Щеше да си живее тук в безопасност, да поддържа убежището си чисто и да чака. Този урок й беше набиван в главата още от детството: прави каквото можеш. Довери се на Бога за останалото.