Към кулата на Зеления ангел. Част първа [bg]

Хората от Селска горичка сякаш наистина бяха напуснали припряно. Бързият оглед показа, че множество полезни неща са изоставени, включително кошници с плодове и зеленчуци. Когато Тиамак тръгна да търси защо и къде са избягали хората му, Кадрах и Исгримнур започнаха да събират това неочаквано изобилие и да го носят в новата си лодка — голяма и удобна, — докато тя не потъна във водата много повече, отколкото Тиамак би сметнал за разумно. На свой ред Мириамел намери няколко рокли на цветя в една от хижите близо до пристана. Бяха торбести и безформени и не приличаха на нищо, което би носила вкъщи, но в тези условия щяха да й послужат чудесно. Откри и кожени чехли, съшити с ремъци, които изглеждаха приятна замяна на ботите, които бе носила почти непрекъснато, откакто бе напуснала Наглимунд. След моментно колебание дали е редно да вземаш чужда собственост, без да оставиш нещо в замяна, Мириамел сви устни и взе всичко. В края на краищата какво имаше да предложи в замяна?

Следобед Тиамак неочаквано се върна и им донесе новината, че всъщност няма новини. Бе открил същите странни доказателства за прибързано напускане, но не беше намерил нищо, което да показва защо хората са избягали. Единствената налична следа била, че няколко копия и други оръжия липсвали от хижата, където се събирали старейшините на селото — оръжия, които по думите на Тиамак не били лична собственост, а принадлежали на цялото село, важни оръжия, които се използвали само по време на битка.

— Смятам да отида до къщата на Стария Могахиб — каза вранът. — Той е главният ни старейшина, така че всичко важно трябва да е там. Това е доста далече нагоре по потока, затова ще взема лодка. Трябва да се върна преди слънцето да слезе до дърветата. — Той посочи с ръка слънчевия път на запад.

— Не искаш ли да хапнеш, преди да тръгнеш? — попита Исгримнур. — Ще запаля огъня за миг.

Тиамак поклати глава.

— Мога да почакам, докато се върна. Както казах, ще има още много от деня, когато се прибера.

Но следобедът гаснеше, а Тиамак не се върна. Мириамел и другите ядоха ряпа или поне нещо, което приличаше на ряпа, тоест неща, за които Тиамак ги беше уверил, че спокойно могат да се ядат, и воднисти жълти плодове, които увиха в зелени листа и изпекоха на въглените в огнището. Една кафява, подобна на гълъб птица, която Кадрах улови с капан и свари на супа, допълни обяда им. Когато сенките над зелената вода се удължиха и бръмченето на насекомите се засили, Мириамел започна да се безпокои.