![Към кулата на Зеления ангел. Част първа [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/9/1/km-kulata-na-zeleniya-angel-chast-prva-bg-download.jpg)
Към кулата на Зеления ангел. Част първа [bg]
- Автор: Уильямс Тэд
- Серия: Спомен, печал и трън #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-553-3
- Переводчик: Роза Григорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Към кулата на Зеления ангел. Част първа [bg]». Краткое содержание книги:
— Това е лодка! — извика Мириамел. — И в нея лежи някой! О, сигурно е Тиамак!
— Да, това е неговата лодка — каза Исгримнур, — онази с жълтите и черни очи, нарисувани отпред.
— О, побързай, Кадрах! — Мириамел едва не катурна монаха във водата, когато тласна ръката му. — Бутай по-бързо!
— Ако се преобърнем и се издавим — каза Кадрах през зъби, — малко ще помогнем на блатния човек.
Приближиха се до лодката. Тъмнокос мъж с кафява кожа лежеше сгърчен на дъното, едната му ръка бе провесена през борда, сякаш беше заспал, докато се е опитвал да я потопи във водата. Лодката се носеше бавно в кръг. Мириамел първа скочи в нея и разлюля и двете лодки в бързината да помогне на врана.
— Внимавай, господарке — каза Кадрах, но Мириамел вече вдигаше главата на дребосъка в скута си. Изохка при вида на кръвта, засъхнала по тъмното му лице, после, след миг, извика:
— Това не е Тиамак!
Вранът, който явно беше страдал много последните дни, беше по-снажен и малко по-светлокож от техния приятел. Кожата му беше покрита с някакво лепкаво вещество, от чиято миризма Мириамел недоволно сбърчи нос. Обаче нищо друго не можеше да се разбере, защото той беше напълно безчувствен. Тя надигна меха с вода към напуканите му устни и той преглътна няколко пъти, но не се събуди.
— Как този полумъртъв непознат се е озовал в лодката на Тиамак? — измърмори Исгримнур, докато чистеше калта от ботушите си с една клечка. Бяха слезли на брега за временен лагер, докато решат какво да правят. — И какво е станало с Тиамак? Мислите ли, че този тук го е причакал, за да му вземе лодката?
— Погледни го — отвърна Кадрах. — Сигурен съм, че не би могъл да удуши и котка. Не, въпросът не е как той е взел лодката, а защо Тиамак не е в нея с него и какво се е случило с този нещастник. Не забравяйте, че това е първият от народа на Тиамак, когото срещаме, откакто напуснахме Кванитупул и се отправихме към блатата.
— Така е. — Мириамел се вторачи в чужденеца. — Може би това, което е станало със съселяните на Тиамак, е станало и с него. Или може би той е бягал от това… или… или нещо… — Тя се намръщи. Вместо да намерят водача си, те се бяха натъкнали на нова загадка, която само усложняваше и влошаваше нещата. — Какво да правим?
— Ами ще го вземем с нас — каза Исгримнур. — Ще трябва да го разпитаме, когато се събуди, но само Ейдон знае след колко време ще стане това. Не можем да си позволим да чакаме.
— Да го разпитаме? — измърмори Кадрах. — И как, херцог Исгримнур, ще направим това? Тиамак е рядкост сред тези хора, както каза той самият.
— Какво имаш предвид?
— Съмнявам се, че този човек говори друг език освен врански.
— Проклятие! Проклятие, проклятие, три пъти проклятие! — Херцогът почервеня. — Извинявай, принцесо Мириамел. — Той е прав обаче. — Той се замисли за момент, после сви рамене. — Все пак какво друго да правим? Ще го вземем.
— Може би може да рисува картини или карти — предположи Мириамел.
— Да! — извика Исгримнур с облекчение. — Карти! Умно, принцесо, много умно! Може би наистина може да рисува карти.
Непознатият вран спа до късно следобед — не помръдна дори докато спускаха лодката във водата. Преди това Мириамел го беше измила и за свое облекчение бе открила, че повечето от раните му не са сериозни — поне онези, които виждаше. Не можа да се сети какво друго да направи.
Неблагодарната задача на Исгримнур да намира безопасен преход през тази измамна и непозната страна тук беше по-лесна поради сравнително правата посока на канала в тази му част. Понеже имаше малко странични канали, им се беше сторило най-лесно да остават просто в центъра на течението и досега резултатът беше добър. Все още виждаха къщи тук-там, така че като че ли нямаха причина за безпокойство.
А после странният вран внезапно се събуди и стресна Мириамел, която му пазеше сянка с широк лист и бършеше челото му. Кафявите очи на мъжа я изгледаха изплашено, след това се застрелкаха наляво и надясно, сякаш беше обкръжен от врагове. След малко видът му на преследван звяр се смекчи и той се поуспокои, макар и да не каза нищо. Лежа още дълго, вторачен в балдахина от клони, плъзгащ се бавно над главата му. Дишаше накъсано, сякаш да държи очите си отворени беше най-горната граница на силите му. Мириамел му говореше нежно и продължаваше да мокри челото му. Беше сигурна, че Кадрах беше прав, когато предположи, че човекът не може да говори на Западния език, но и не се опитваше да му каже нещо важно. Спокоен и приятелски глас, както се надяваше, можеше да го накара да се чувства по-добре, дори ако не разбираше нито една от думите й.