Виелица на сенките [bg]

— Само чудо — навъсено подхвърли Алистан Маркауз.

Но чудото не се случи. След минута, така и без да каже нищо, рижото джудже умря.

— Да пребъдеш в светлината — промълви Змиорката и внимателно затвори очите му.

Как успяхме така да се насадим! Колко глупаво се получи! Делер е мъртъв, Халас е на прага на смъртта. Какво недогледахме?

— Гарет, после ще скърбим! — Змиорката яростно разтърси рамото ми. — Вземи се в ръце!

Гаракецът беше прав: сега не му беше времето. Мумр незнайно откъде беше извадил чисти парцали и превързваше раната на гнома. Парцалите веднага се напоиха с кръв, но след магическата помощ на Еграсса кръвта поне намаля.

Роговете на орките ни предупредиха, че Първите бързат към нас с всички сили, и изведнъж отдясно им отговориха.

— Времето ни е малко, Мумр.

— Знам! — изръмжа воинът, докато бинтоваше главата на гнома. — Почти приключвам!

— Делер? — попита елфът.

— Мъртъв.

Кли-кли изхълца и закри лицето си с ръце. Аз я потупах по рамото, опитвайки се някак да я утеша.

— Време е да тръгваме! Орките скоро ще са тук!

— Свърших! — ръцете на Фенерджията целите бяха в кръв. — Но няма да издържи дълго, страхувам се, че само отсрочихме края.

— Да се надяваме на най-доброто. Няма време да правим носилка, ще трябва да го носим — каза Алистан.

— Кли-кли — обърнах се аз към подсмърчащата гоблинка, — вземи кората.

На мен се налагаше да нося гнома, защото ако ни настигнат орките, воините трябва да са готови да отблъснат атаката.

— Няма да се справиш сам — спря ме Фенерджията. — Змиорка, вземи острието ми.

Гаракецът кимна и сложи биргризена на рамото си.

— Хайде, Гарет! И по-внимателно!

Ние предпазливо вдигнахме ранения гном.

— А Делер? — изхлипа Кли-кли. — Няма ли да го погребем?

— Нямаме време за това, гоблине. Горските духове ще се погрижат за тялото му — отвърна Еграсса.

Кли-кли неохотно кимна и някак си смали. Роговете на орките отекнаха в мъглата.

— Тръгваме, преди да е станало прекалено късно!

Напускайки бойното поле, хвърлих прощален поглед към Делер. Докато се опитвахме да спасим Халас, Змиорката се беше погрижил за мъртвия. Беше извадил оркския меч и положил секирата на гърдите на джуджето, след което беше сложил ръцете му върху дръжката й. Мумр в движение шепнеше думите на погребалната песен на Дивите сърца. Изминахме двадесет ярда, когато Кли-кли внезапно се обърна и се втурна назад.

— Спри, Кли-кли! — извиках аз, но тя продължи. — Спри, глупако!

— Какво прави той?! — изруга милорд Алистан. — Върни се, шуте!

— О, мрак! Само това ни липсваше!

Гоблинката се върна след минута. В ръцете си държеше шапката-котле на джуджето. Милорд Алистан изруга, но не тръгна да чете конско на Кли-кли, явно го отложи за по-подходящо време.