Диамантен меч, дървен меч [bg]

- Ъхъ, не мой се тревожете, чичо Паа - с пресипнал глас отвърна едър момък с бръсната глава и черни очи като въглен, които издаваха, че произходът му е от далечните Източни планини. - Всичко ще да е наред.

- Ами, хубаво тогава.

Баща Хеон излезе от залата, свитата - от същите постоянни клиенти на кръчмата - го последва.

Сивите имаха доста работа за вършене.

Бащата не бе избухлив и припрян човек. Нямаше склонността да се изхвърля, да прави необмислени неща. Любимият му хан, разбира се, бе известен на Дъгата. И, естествено, сред посетителите със сигурност присъстваха доносници, чули дума по дума бунтовните му речи, за които се полагаше най-малко бесилка. Нищо чудно в кръчмата да се бе завъдил и призрак-подслушвач - от Дъгата всичко може да се очаква. Затова в най-скоро време щеше да последва реакция...

С тази цел остави Марик. Той не бе толкова добър в близък бой, колкото Фесис, но по силите му бе да се справи с дузина нормални, немагически противници.

„Реакцията на Дъгата ще е страшна. И нека разгневената им десница се стовари в не толкова богатите, но и далеч не най-бедни квартали на Мелиин. Точно там, където хорицата имат какво да губят..."

Многогодишният опит подсказваше на Хеон, че най-сигурният начин да размърда Черния град, бе да разори онези, които все нещичко притежаваха -дюкянче, работилничка, навес за сергия... Трябваше да им се отнеме всичко и след това те щяха да се бият като хора, сложили главата си в торбата -отчаяно и неистово.

Хеон се славеше като най-влиятелния Баща на Братството. А Марик бе един от най-добрите ученици на иначе мълчаливия си наставник.