Детето на нощта [bg]

- Правилно ли се досещам, че тази къща е пострадала доста зле? - попита Ефимер, сякаш не чу думите му.

- Меко казано - увери я Илкар. - Затова се налага да знам на какво сте способни. Дордоверците ще нападат с магия, значи трябва да пазим къщата с щитове. Няма начин да запречим всички възможни входове, но поне не бихме допуснали да ни поразят със заклинания.

- Засега не мога да ти отговоря. От много време всичко свър­зано с Лиана изсмуква жизнеността ни, а ние сме твърде стари и напоследък се възстановяваме трудно. Мъчно беше и да я опа­зим, когато се потопи в своята Нощ, а после тя ни изчерпваше докрай за поддържането на онази необикновена светлина. Ще се облечем, ще хапнем, после ще се разтъпчем в градината, ако нещо е останало от нея, и по-късно ще ти кажем какво можем. Но те моля да бъдеш скромен в очакванията си.

Илкар се изправи, не биваше да им отнема повече време. Чувс­тваше се неловко пред Ал-Дречар, досущ като през първите си дни в Школата, ако застанеше пред някой от старшите магистри.

- Неудобно ми е да настоявам, но ние, Гарваните, разпола­гаме само с трима магове, а сред дордоверците може да има двай­сетина пъти по толкова. Опасността за всички ни е огромна.

- Имам още два въпроса преди да излезеш - спря го Ефимер. - Каква е участта на екипажа на „Океански бряст“ и Ренерей?

- Ренерей е невредима и се върна с нас. Но екипажът бе пле­нен от Ловците на вещери и имам опасения за живота им. Съ­жалявам... - сви рамене Илкар. - Какъв е другият въпрос?

- Може да се заблуждавам, но докато бях в унес, долових досега на древни умове, които ни търсеха. Много силни съзна­ния. Отдавна не бях усещала присъствието на дракони Каан.

- Вярно е. Три дракона Каан ни помогнаха, докато плавах­ме насам. Един бе убит от магията на Дордовер, другите двама пострадаха зле. Толкова зле, че няма как да ни помогнат още веднъж. Сега събират сили някъде из архипелага.

Хм... В съзнанията им имаше покой, едва ли не примире­ние. Трябва да ми обясниш по-късно как са попаднали в нашия свят. Дали пък ние няма с какво да им помогнем?

- Убеден съм, че можете, ако говорим за изцелението им, но те се нуждаят от още нещо. Проходът към измерението им е недос­тъпен за тях и по неволя са изгнаници в Балея. Затова те и Хирад Хладнокръвния дойдоха тук. Хирад е Драконан на Ша-Каан.

- Ша-Каан е тук?! - ахна Ефимер. - Какво великолепие... Непременно ще си поговоря с този Хирад.

Илкар сдържа усмивката си. Не би пропуснал този разговор. Той се обърна и Арин му отвори вратата към голямата зала.

- Илкар? - пак го спря Ефимер. - Много бих искала да видя Ериан и Лиана. Моля те да им предадеш, че могат да дойдат при нас, ако искат.

- Разбира се.

- Горката Ериан...

Той сви вежди.

- Това пък защо?

- Струва ми се, че знаеш. Видях и твоята тъга. Надявахме се да избегнем това, но сме толкова изтощени... Боя се, че вече няма друг път, силите ни не стигат.

Илкар тръгна през балната зала, загубил и онази надежда, която дълбоко в душата си се бе опитвал да запази.