Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Научная фантастика » Достатъчно време за любов [bg]
Достатъчно време за любов [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Достатъчно време за любов [bg]

Электронная книга - «Достатъчно време за любов [bg]». Краткое содержание книги:

Най-мащабният и амбициозен роман на великия майстор Робърт Хайнлайн!
Годината е 4272 по григорианския календар, или 2053 от началото на Великата Диаспора на човешката раса.
Лазарус Лонг — човекът с много лица и имена, преживял повече от две хилядолетия , най-възрастният член на човешката раса — се завръща на планетата Секундус, за да умре. По най-простия начин — чрез отказ от поредното подмладяване. Но се намират хора, които не могат да позволят мъдростта му да бъде изгубена за човечеството. А и самия Лазурис има какво още да научи…
1 ... 162 163 164 165 166 167 168 169 170 ... 313
Перейти на страницу:

Наядохме се до насита с прясно месо. Дори се изкъпахме! С гореща вода, със сапун и шампоан. Направихме го с помощта на големия чайник, в който загрявахме вода на огнище край вира; двамата с Дора се охранявахме взаимно, докато се къпем. Аз даже се обръснах.

Когато потеглихме на сутринта на четвъртия ден, ние бяхме не просто в добра форма, но ухаехме на чисто и хубаво и не спирахме да си правим комплименти за външния си вид.

Повече не изпитахме недостиг на вода. Нейде над нас имаше сняг; чувствахме неговата свежест в полъха на ветреца и понякога го зървахме по планинските върхове. Колкото по-високо се издигахме, толкова по-често попадахме на ручейчета, но по това време на годината тяхната влага не достигаше до прерията. Тревата беше зелена и свежа.

Най-накрая се спряхме на малко пасище близо до прохода. Там оставих Дора при фургоните, заедно с мулетата, като й дадох ясни инструкции какво да прави, ако не се върна.

— Надявам се, че ще се върна по светло. Ако не се появя, чакай ме една седмица. Не повече. Разбра ли ме?

— Разбрах.

— Е, добре. След седмица ще разтовариш първия фургон — изхвърли всичко, без което можеш да минеш по време на пътуването. Сложи вътре яденето, изсипи водата от буретата във втория фургон и ги премести в първия, после пусни на свобода кокошките и свинята и тръгвай на обратно. Покрай ручея ще напълниш отново всичките бъчви. А след това не спирай никъде, движи се всеки ден от сутрин до вечер. И ще се добереш до Сепарация за половината от времето, за което стигнахме дотук. Всичко ли е ясно?

— Не, сър.

Минерва, няколко века по-рано в подобна ситуация бих кипнал. Но за изминалото време бях научил доста неща. Трябваше ми една десета от секундата, за да съобразя, че ако ме няма, не бих могъл да я заставя да направи каквото и да било. И че всякакви обещания в този момент ще са безполезни.

— Е, добре, Дора, кажи ми тогава какво възнамеряваш да направиш вместо това? Ако не ми хареса, може би ние двамата веднага ще потеглим на обратно към Сепарация.

— Удроу, макар и да не ми го каза, ти ми даде инструкции какво да правя в случай, че остана вдовица.

Кимнах.

— Точно така, Дора. Ако не се върна след седмица, смятай се за вдовица. Без никакво съмнение.

— Разбрах го. Разбрах и защо оставяш фургоните тук; ти не си сигурен, че ще можеш да ги върнеш обратно, ако ги качим още по-нагоре.

— Да. Възможно е точно това да се е случило с онези, които са се опитали да преминат през прохода преди нас. Добрали са се до място, откъдето няма мърдане нито напред, нито назад, и всичко е свършило.

— Да. Но, съпруже мой, ти възнамеряваш да отсъстваш само ден: половин път ден нататък, половин ден път насам. Удроу, няма да мога да повярвам, че си мъртъв, няма да мога! — Дора се втренчи в мен и очите й се напълниха със сълзи, но не заплака. — Ще трябва да видя тялото ти, за да съм сигурна. Само след като съм получила доказателства за гибелта ти, ще се върна в Сепарация възможно най-бързо. Сетне ще отида при Меджи, както сме се разбрали. Ще родя детето ти и ще го възпитам така, че във всяко отношение да е като баща си. Но първо трябва да съм сигурна…

— Дора, Дора! Една седмица е достатъчна, за да бъдеш сигурна. Няма нужда да гледаш костите ми.

— Мога ли да свърша, сър? Ако не се върнеш до вечерта, започвам да действам така, както аз смятам, че е правилно. Утре сутринта ще тръгна да те търся на Бети. Ще взема със себе си още едно муле. По пладне ще тръгна на обратно.

Ако не успея да те намеря, ще потърся място по-нагоре, къде може да се остави един от фургоните. После ще откарам фургона там и ще го използвам като база, за да огледам пътя по-нататък. Ще се опитам да намеря следите ти. По-лесно би ми било да вървя по следите на някое от мулетата, но ти не възнамеряваш да взимаш муле със себе си. Каквото и да се случи, ще те търся… ще те търся, докато още има надежда. А после… ще се върна в Сепарация възможно най-бързо.

Но, скъпи мой, ако си още жив — например ако си си счупил крака — и ако ножът ти е останал у теб, съмнявам се, че галоперите или нещо друго ще успеят да се доберат до теб. Ако си жив, аз ще те намеря, да, ще те намеря!

1 ... 162 163 164 165 166 167 168 169 170 ... 313
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)