Произход на политическия ред [bg]

Предприетите от императора драконовски мерки за данъчно облагане и конфискация често се оказват хвърлени на вятъра усилия. Те са полезни в ранните години на династията, докато императорът утвърждавал своята власт и разчиствал сметките си с бивши противници. Но с течение на времето той осъзнава, че му е необходима подкрепата на същите тези елити и драстично намалява данъчните ставки в регионите, където по–рано е конфискувано имущество.

Липсата на административен капацитет ограничава данъчните приходи не само по отношение на предлагането; има ограничения и по отношение на размера на търсените от различните императори приходи. Предположението на Олсън, че всеки владетел иска да максимизира приходите, отразява общоприетото схващане на съвременната икономика, според което максимизирането е общовалидна характеристика на човешко поведение. Но това е една анахронична проекция на съвременни ценности върху общество, което не ги споделя задължително. Първият император на Мин, Тайдзу, е строг автократ, който ограничава централното управление и избягва войните с други страни; в зърнохранилищата му всъщност има излишъци. Това не се отнася за неговия наследник Юнлъ[133] (1360–1424), който предприема амбициозна програма за изграждане на канал и дворец.[134] Юнлъ финансира пътешествията на военноморския командир евнух Джън Хъ (1371–1435), който плава с флотилия от гигантски кораби, достигайки Африка и вероятно по–далеч. Разходите са два–три пъти по–големи в сравнение с тези на първия император на Мин. Допълнителните данъци и трудовата повинност съответно нарастват, което води до данъчни бунтове и недоволство из цялата империя. В резултат на това третият император и неговите приемници намаляват данъчните ставки до нива, близки до тези на първия император и правят други политически отстъпки пред раздразненото дворянство. За огромна част от населението поземленият данък е фиксиран на минималните 5% от общата реколта, значително по–нисък от други аграрни общества.