V. [bg]

— Трябва да спя — отбеляза Фаусто. — Довечера съм на работа.

— Угризения на един полумъж под чехъл — изръмжа Днубиетна, наливайки вино. Момичетата надигнаха глави. — Това е от униформата — дискретно поясни Днубиетна, което прозвуча тъй абсурдно, че дори Фаусто бе принуден да се разсмее.

Скоро двамата се преместиха на масата на момичетата. Разговорът, ако действително имаше такъв, бе откъслечен, защото точно над тях на улицата бе разположена зенитна установка. Момичетата бяха професионалистки и няколко пъти опитаха да направят непристойни предложения на Фаусто и Днубиетна.

— Няма смисъл — поясни Днубиетна. — Никога досега не съм плащал за любов, а този тук е женен и свещеник отгоре на всичко.

Засмяха се трима. На Фаусто, вече леко пиян, съвсем не му бе весело.

— Това беше в далечното минало — полугласно отбеляза той.

— Свещеническото поприще е за цял живот — възрази Днубиетна. — Хайде, благослови виното. Освети го. Неделя е, а ти не си бил на обедната служба.

Над главите им отсечено и гръмко затрещя противовъздушната артилерия: два изстрела в секунда. Четиримата съсредоточено пиеха вино. Изгърмя поредната бомба.

— Хванаха ни във вилка330! — изкрещя Днубиетна, надвиквайки зенитките. Във Валета тази дума вече бе лишена от всякакво значение.

— Крадете ми от виното! — измуча пробудилият се търговец, политна към стената и заби чело в нея. После захвана систематично да чеше под фланелката косматия си гръб и корем. — Можехте да ме почерпите, все пак.

— Виното не е осветено. Отстъпникът Мистрал е виновен за това.

— Всъщност, аз сключих споразумение с Бога — започна Фаусто, сякаш желаеше да изглади някакво недоразумение. — Ако престана да му задавам въпроси, Той ще се направи на разсеян и ще забрави, че не съм отвърнал на призива Му. Нали разбираш, опитвам просто да оцелея.

Кога му бе хрумнало това? На коя улица, в кой момент от тези дълги месеци, изпълнени с впечатления? Вероятно го бе измислил току-що. Явно се бе напил. Толкова уморен бе, че само четири чаши се оказаха предостатъчни.

— Що за вяра е това, ако не ти разрешава да задаваш въпроси? — поинтересува се, напълно сериозно, едно от момичетата. — Отецът ни каза, че можем съвсем спокойно да го питаме за всичко.

Днубиетна погледна лицето на своя приятел и, след като не видя отговор там, обърна се и потупа момичето по рамото.

— Правилно. Така е по-весело, миличка. Пий си виното.

— Стой! — изкрещя Тифкира, който ги гледаше, облегнат на другата стена. — Ще ми похабите всичкото вино.

Зенитките над главите им отново затрещяха.