![V. [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/7/3/v-bg-download.jpg)
V. [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: Прочее юмористическое
Электронная книга - «V. [bg]». Краткое содержание книги:
Това е лакмусовият тест. Да населяваш или да не населяваш. За мелодрамата и слабостта са характерни дегенератите, злодеите, призраците и чудовищата. Единственото ужасно нещо свързано с тях, е ужасът на спящия от собствената изолация. Но пустинята или редицата фалшиви витрини, купчината шлак или ковачницата с непрекъснато горящ огън, всичко горепосочено плюс улицата и сънуващият, който представлява само една нищо не означаваща сянка в пейзажа, бездушна като останалите сенки и людското множество — ето това е кошмарът на 20-тия век.
Често, мила Паола, по време на бомбардировките оставахте сами, ти и Елена, ала това не бе поради коравосърдечие или неприязън. Не се дължеше и на обичайната младежка безотговорност. Младостта на Фаусто, Марат и Днубиетна, младостта на едно „поколение“ (в пряк и преносен смисъл) се бе изпарила в миг, заедно с падането на първата бомба на 8 юни 1940 година. Древните китайски изобретатели и техните приемници Шулце и Нобел327 бяха създали превъзходен любовен еликсир, много по-мощен отколкото са предполагали. Само една доза бе достатъчна на „Поколението“, за да го направи невъзприемчиво към смъртта, глада и тежкия физически труд, да го имунизира против обичайните съблазни, откъсващи мъжа от съпруга и деца и от нуждата да се грижи за тях. „Поколението“ стана невъзприемчиво към всичко друго, с изключение на онова, което се случи с Фаусто един следобед през седмата от общо тринайсет бомбардировки. В момент на просветление по време на своята амнезия, Фаусто бе написал:
Колко прекрасно е затъмнението във Валета! Преди вечерното „ято“ да долети от север. Мракът изпълва улицата като лилаво мастило, лее се в канавките, течението му придърпва глезените. Градът сякаш е отишъл под водата — Атлантида под морето на нощта.
Само вечерта ли обгръща Валета в своя тъмен покров? Или това са човешките емоции, „духът на очакване“? Ала не надеждата за сънища, в които очакваме да се случи нещо безименно и неясно. Валета отлично знае на какво може да разчита. В затишието не се усеща нищо болезнено или тревожно. По-скоро бих казал, че в него долавям известно безразличие и невъзмутимост — това е тишината на скуката или на привичния ритуал. На съседната улица група артилеристи бързат към тяхната позиция. Но вулгарната им песен затихва. Продължава само един смутен глас, който скоро прекъсва по средата на думата.
Слава Богу, ти си в безопасност, Елена, в другия ни, подземен дом. Ти и детето. Ако престарият Сатурно Агтина и жена му са отишли да живеят постоянно в изоставения воден колектор, значи ще поемат грижите за Паола, докато ти ходиш на работа. Колко други семейства се грижеха досега за нея? Всичките наши деца имат само един баща, войната; и само една майка — Малта, нейните жени. Твърде неблагоприятна перспектива за Семейството и матриархата. Клановете и матриархатът са несъвместими с тази Общност, привнесена на Малта от войната.
Отивам си от теб, любима моя, не защото съм длъжен до го направя. Ние, мъжете, не сме племе на пирати или гяури, не и когато нашите галеони стават плячка на зловещите метални риби, чиято бърлога е немската подводница. Не съществува друг свят, освен острова. Тук, откъдето и да тръгнеш, най-много за един ден стигаш до морето. Невъзможно е да те напусна истински, Елена, изключено е.
Но в съня ми има два свята: на улицата и под нея. Единият е царството на смъртта, другият — на живота. А възможно ли е да съществува един поет, без да изследва другото царство, дори и само като някакво подобие на турист? Поетът засища своя глад със сънища. С какво друго би могъл да се храни той, ако не пристигат никакви конвои?
327
В 1862 г. шведският химик Алфред Нобел създава и патентова динамита. В 1863 г. пруският артилерийски капитан Йохан Е. Шулце патентова нитроцелулозния метателен експлозив.