V. [bg]

Което вероятно доказва, че на Малта мъжествеността не зависи от подвижността. Всички малтийци — както първи призна това Фаусто — бяха труженици, а не търсачи на приключения. Малта и нейните обитатели се възправяха като непоклатима скала сред реката Съдба, превърната от войната в огнен порой. Подбудите, заставящи ни да населяваме улицата на съня, ни карат също да приписваме на скалата човешки качества като „несломимост“, „целеустременост“, „упорство“ и т.н. Това е нещо повече от метафора, това е заблуждение. Но благодарение на това заблуждение Малта оцеля.

По този начин на Малта все по-често мъжествеността се определяше с качествата, характеризиращи камъка. За Фаусто това представляваше известна опасност. Поетът, обитаващ предимно света на метафорите, винаги съзнава много остро, че извън своето предназначение метафората не притежава абсолютно никаква ценност; тя е изразно средство, похват. Ето защо, ако за другите е допустимо да възприемат законите на физиката като неотменима догма и съответно Бог като човекообразно същество с брада, дълга множество светлинни години, и сандали с размерите на звездни мъглявини, то хората от типа на Фаусто са оставени насаме с необходимостта да живеят в една вселена от вещи в качеството си на такива и да прикриват това инстинктивно безсмислие с непретенциозни и благочестиви метафори, за да могат представителите на „практичната“ половина от човечеството да продължават да затъват в Голямата Лъжа, преизпълнени с увереността, че техните машини, жилища, улици и атмосферни условия притежават същите черти и споделят същите човешки подбуди и пристъпи на твърдоглаво упорство, които са характерни и за тях самите.