V. [bg]

Времето не я е пожалило. В даден момент започнах да се питам, знаела ли е тя, че душата на роденото и кръстено от нея дете с име, означаващо щастлив322 (каква ирония на съдбата?), ще бъде винаги нещастна и непрекъснато разкъсвана на части? Предчувства ли майката бъдещето, готова ли е да признае тя, когато часът настъпи, че синът й е възмъжал и трябва да я напусне, за да постигне, доколкото е способен, мир със себе си, някъде съвсем сам на една ненадеждна земя? Не, това е все същото малтийско безспирно пребиваване в извънвремието. Не усеща ли тя как треперещите пръсти на годините втриват неувереност, раздвоение, слепота и уязвимост в лицето, очите и сърцето. Синът е син, той се запечатва навеки в паметта й като едно сбръчкано, червено късче месо — такъв го е видяла за първи път. Винаги ще се намерят слонове, които да напоим с вино.

Това, последното, е от една стара народна приказка. Царят искал да има дворец от слонова кост и заповядал на един младеж да му го построи. Младежът бил наследил физическата сила на баща си, героичен воин. Обаче майката била тази, която успяла да научи сина си на хитрост. Сприятели се с тях, посъветвала го тя, напои ги с вино, убий ги, вземи бивните им. Разбира се, младежът постигнал целта, успял. Но приказката нищо не казва за това, че е трябвало да преплува морето.

„Сигурно преди хиляди години е съществувал някакъв провлак — обяснява Фаусто. — Африка е била наричана Земята на брадвата. Южно от планинската верига Руензори е имало слонове. Оттогава насам морето постепенно е настъпвало. Немските бомби могат да довършат това, което морето не е успяло.“

Декаданс, упадък. Що за чудо е това? Просто едно недвусмислено и очевидно движение към смъртта или, по-точно казано, към нечовечността. Докато Фаусто ІІ и ІІІ, заедно с техния остров, ставаха все по-неодушевени, те приближаваха още повече момента, когато, подобно на изсъхнали листа или парчета метал, щяха най-после да се подчиняват само на физическите закони. Като същевременно даваха вид, че се води грандиозна борба между човешките и Божиите закони.

Малта е матриархален остров, но това ли бе единствената причина Фаусто да чувства тъй силно връзката между упадъка и майчината власт?

„Майките стоят най-близо от всички до случайността. Те осъзнават възможно най-болезнено оплождането на яйцеклетката; тъй както Дева Мария е почувствала момента на зачатието. Но зиготата323 е просто една клетка, тя няма душа, а представлява само материя.“ Фаусто не развива темата по-нататък. Но: