За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Когато една държава повишава номиналната стойност на своята валута, например 3 ливри или 1 екю започва да нарича 6 ливри или 3 екю, това ново наименование, като не прибавя нищо реално към стойността, при размяна не дава ни един грош повече; срещу две нови екю могат да се получат само толкова гроша, колкото срещу едно старо; а ако не се получи така, причината за това не е в самата стойност, а в новостта и във внезапната промяна. Курсът е в зависимост от започнатите сделки и се утвърждава едва след известно време.
Когато държавата, вместо да повишава ценността на своята валута чрез закони, я претопява, за да получи от по-твърда по-лека монета, по време на тази операция съществуват два вида пари; по-тежки — старите, и по-леки — новите; и понеже старите се изваждат от обръщение и се приемат само в монетния двор, а полиците се изплащат само в нови, ясно е, че курсът трябва да се регулира съобразно с новите. Така например, ако парите във Франция загубят стойността си наполовина и ако едно старо екю от 3 ливри е струвало в Холандия 60 гроша, новото екю не би донесло повече от 30 гроша. От друга страна, струва ми се, че курсът трябва да се регулира чрез стойността на старата монета, защото банкерът, който има пари и купува полици, е длъжен да занесе в монетния двор старите пари, за да получи нови, от които губи. Затова новият курс трябва да се установи, като се вземе пред вид стойността на старата и на новата монета. Стойността на старата монета, така да се каже, пада, защото в обръщение влиза нова; и защото банкерът не е в състояние да държи строго на изгодата; в негов интерес е да извади от касата си старите пари, за да не останат вън от обръщение, още повече, че към това го подтиква извършването на платежни операции. От друга страна, стойността на новата монета, така да се каже, се повишава, защото банкерът, разполагайки с нея, получава възможност, както ще видим, да си доставя стара монета с голяма изгода за себе си. Затова курсът, както вече казах, трябва да бъде по средата между старата и новата монета. Тогава банкерите ще бъдат заинтересовани от изплащането на старата монета от държавата, тъй като това ще им даде същите облаги, каквито им е давал старият курс, т. е. те ще получават много грошове в Холандия; освен това, получавайки обратно разликата по по-ниския курс, среден между новата и старата монета, те ще получат много екюта във Франция.
Да предположим, че едно екю ливри в стари пари струва по днешния курс 45 гроша и че ако преведем това екю в Холандия, ще получим 60 гроша; но с една полица от 45 гроша във Франция можеш да получиш едно екю от 3 ливри, което, ако го превърнем в стари пари и го прехвърлим в Холандия, ще получим пак 60 гроша; следователно при претопяването на монети всички стари пари ще излязат от държавата и печалбата от това ще бъде за банкера.
За да се премахне това неудобство, необходимо е да се прибегне до нова операция. Държавата, която извършва претопяването, трябва да прехвърли голямо количество стари пари в страната, която регулира курса; и осигурявайки си кредит, да предизвика повишаване на курса, при който новото екю от 3 ливри да струва почти толкова гроша, колкото е струвало едно старо екю от 3 ливри при изнасянето му от страната. Аз казвам почти толкова, защото, ако печалбата е незначителна, тя няма да подтиква никого към износ на валута поради разноските по прехвърлянето и риска от конфискация.
При това добре е да се изясни следното. Господин Бернар или който и да е друг банкер, до чиито услуги би пожелала да прибегне, предлага полици върху Холандия и ги дава по 1, 2 или 3 гроша по-скъпо от реалния курс; той се е записал с тях в други страни чрез стари монети, които постоянно пренася; по такъв начин той допринася за повишаване на курса, за който току-що говорихме; обаче чрез издаване на полици той съсредоточава в ръцете си цялата нова валута и принуждава другите банкери, които имат да извършат платежни операции, да внесат намиращата се у тях стара валута в монетния двор; нещо повече, съсредоточавайки незабелязано в ръцете си всички стари монети, той принуждава другите банкери да му продават на свой ред ценни книжа по много висок курс; печалбата в края на операцията, взета в по-голямата й част, ще го възнагради за загубите, понесени от него в началото.