Вещерите от Сарамир
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вещерите от Сарамир». Краткое содержание книги:
И пазят тайната си.
Народът на Сарамир се страхува от тях и ги почита. Всяка жена се моли да не роди Различно дете.
Промяната настъпва, когато Кръвната Императрица на Сарамир признава, че единствената й дъщеря и наследница на трона е Различна.
Само за една нощ младата благородничка Кайку ту Макаима губи всичко: дома, семейството си и… живота си. Върната от полята на смъртта от странна жена на име Асара, Кайку открива, че нещо с нея не е наред. Преди да разбере какво, огнен демон излиза от тялото й и изпепелява Асара. Останала съвсем сама и напълно отчаяна, Кайку тръгва да търси помощ от братовчедка си в столицата.
— Оттук нататък сте слуги — каза им Заелис. — Дръжте се като такива. Моето присъствие ще е достатъчно, за да избегнем неудобните въпроси.
Изричайки тези думи, той ги поведе от хранилището навътре в коридорите на Цитаделата.
Зад прорезите на бронзовата Маска недовиждащите очи на Върховния Чаросплетник Вирч изведнъж се отвориха.
Намираше се в покоите си. Някакъв измършавял чакал обикаляше наблизо, похапвайки каквото можеше да намери. Вирч бе поискал да получи чакал преди два дена; поради каква причина обаче, не можеше да си спомни. Предпазливото животно бе успяло да оцелее досега, изплъзвайки се от лапите на стареца. Той подозираше, че чакалът му трябваше да проследи онова малко създание, което продължаваше да се спотайва някъде наоколо, ала очевидно това решение не беше сред най-разумните му постъпки.
Не беше виждал момичето от седмици и бе абсолютно сигурен, че не я е убил. От време на време се натъкваше на следи, които му показваха, че тя е жива — изчезваше храна, предмети биваха размествани. Тя определено се намираше в някоя от многобройните стаи на покоите на Вирч, търсейки изход, ала не намирайки нищо. Колко ли хитра трябваше да бъде, за да не я види толкова дълго време! Той почти й се възхищаваше.
Още едно необичайно потрепване в Чаросплетието и Вирч се сети какво го бе разбудило от унеса му. По деформираното му лице пробягна тръпка на угриженост, макар че това едва ли можеше да си проличи по чертите, изкривени от злокобното въздействие на вещерския прах от Маската му. Бе се захванал с делата си още в ранни зори, протягайки пипалата на съзнанието си извън Цитаделата. Имаше толкова много пионки, които чакаха да влязат в играта, чието поведение зависеше от него. Жизненоважно беше да е нащрек, да е готов да коригира своевременно всяка непредвидена дреболия, която можеше да обърка днешните събития, защото бъдещето на Чаросплетниците зависеше изцяло от тях. До здрачаване позицията на кастата му щеше да бъде непоклатима.
Ала определени неща го безпокояха. Миналата нощ бе усетил някакво неочаквано подръпване сред нишките на Чаросплетието, породено от чужда намеса, като че ли в паяжината му се бе прокраднал още един паяк. То бе едва забележимо; прекалено слабо, за да е причинено от някой друг Чаросплетник. По това време бе заспал и му беше малко трудничко да излезе от унеса си, защото се бе напушил с корен от амакса, след като се бе завърнал от скитанията си в Чаросплетието. Когато най-накрая успя да се разсъни напълно, то вече бе изчезнало.
Нямаше никаква представа на какво ли можеше да се дължи това, ала прекалената близост на натрапника изобщо не му харесваше.
Сега също почувства нещо подобно. Този път беше доста по-слабо, но благодарение на това, че вече го търсеше активно, успя да си изясни някои неща. Внезапно изпита страх.
Каквото и да беше това, което бе нарушило покоя в Чаросплетието предната нощ, то определено се намираше в Цитаделата. И не беше Престолонаследничката.
Вирч затвори отново очи, потапяйки се обратно сред златистите нишки. Пипалата му се плъзнаха по очертанията им, проучвайки внимателно повърхността им, търсещи и опипващи; после, досущ като анемона, докосната с ръка, непознатото присъствие изведнъж се отдръпна и изчезна.
Беше го усетило — затова се бе скрило.
Старецът почувства как кожата му настръхва. Нещо, което не беше Чаросплетник, да се движи сред нишките? Невъзможно! Дори Лусия не владееше тънкостите на Чаросплетието като представителите на организацията му; нейните сили бяха по-изтънчени, ала не толкова директни.
Въпреки това го беше почувствал. И то бе разбрало, че го търсят.
Обхвана го внезапна тревога. Имаше само едно обяснение. Каквото и да беше това, то бе изпратено да му попречи, да осуети плановете му! Щом зад това не стоеше някой негов събрат, значи със сигурност ставаше дума за враг. Вирч се отдаде на трескаво търсене, ала то бе изчезнало, като че ли беше призрак.
Решението му беше светкавично. Навсякъде около Цитаделата последните му атентатори чакаха с изработените от тях бомби. Слуги и ратаи, които си въобразяваха, че са част от армията, която Ангър ту Торик би повел, скрили смъртоносните си рожби в кошници, долапи, шахти и комини, или пък привързали ги към телата си.