Вратата на Абадон
- Автор: Абрахам Дэниел
- Серия: The Expanse #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-501-4
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Вратата на Абадон». Краткое содержание книги:
— Уф — въздъхна Моника. — Кортес е…
— Това са глупости, Ани. Точно така разбираш кои са добрите и кои лошите. Когато си свалят картите.
— Изобщо не говорим за добри и лоши — натърти Ана. — Да, ние избираме различни страни, защото някои от действията, които ще предприемем, ще имат сериозни последствия за нас. Но ти ги демонизираш, превръщаш ги във врагове. Дори след като ги спрем и те вече не могат да ни навредят, пак ще си останат демони. Все още ще бъдат врагове.
— Повярвай ми — рече Тили, — когато се измъкна оттук, ще превърна в мисия на живота си да изгоря Кортес на клада за това, което ни причини.
— Защо?
— Как защо?
— Той вече няма да е на някой кораб и да се опитва да разруши Пръстена. Няма да подкрепя Ашфорд. Всички обстоятелства, които го превръщат във враг, ще са изчезнали. Какъв е смисълът да се вкопчваш в омразата си?
Тили извърна глава и зарови с пръсти в джоба за цигари. Извади една, запали я и издуха дима в лицето на Ана.
— Какъв е отговорът тогава? — намеси се Моника след няколко секунди на напрегнато мълчание.
— Не зная — призна тихо Ана, сгъна колене и ги обгърна с ръце. Приличаше на малко дете, което се е свило в някой ъгъл и се опитва да остане незабележимо.
— Значи всичко е само научна дискусия — промърмори Моника. Тили изсумтя в знак, че е съгласна, но все още не поглеждаше към приятелката си.
Ана посочи хората, които се готвеха за бой.
— Колко от тях ще са мъртви до довечера?
— Няма начин да знаем — подхвърли Моника.
— Трябва да ги накараме да потърсят други отговори. Този път се провалихме. Изчерпаха се идеите ни и сега посягаме към оръжията. Но може би следващия път, ако се замислим за нещата, които ни доведоха тук, може би тогава ще намерим друг отговор. Защото насилието не е решение.
Отново се възцари мълчание. Тили продължаваше да пуши гневно. Моника тропаше яростно по клавиатурата. Ана гледаше как останалите се готвят за война и се опитваше да свърже лица с имена. Дори да спечелят днес, съществуваше немалка възможност утре да присъства на погребение.
Бика се приближи с трополене към тях и сервомоторите на механобота изпищяха остро, когато им нареди да спрат. Кашляше по-малко, но вероятно защото по-често прибягваше до инхалатора. Дори механоботът изглеждаше болнав, звуците му бяха някак по-остри, движенията — по-накъсани. Сякаш машината и човекът се бяха слели в едно и сега тя умираше заедно с него.
— Всичко наред ли е? — попита ги той.
— Наред — повтори Ана и се поколеба дали да не му каже, че има нужда от почивка. Знаеше, че това ще е начало на спор, който ще изгуби.
— Наближава моментът за начало — произнесе през поредната влажна кашлица Бика. — Имате ли всичко, от което се нуждаете?
„Не — помисли си в отговор Ана. — Нуждая се от отговор, който обаче не включва теб.“
— Да — отвърна тя гласно. — Моника е нахвърлила някои бележки за предаването. Аз съставих списък на корабите, от които имаме представители. Липсват ни няколко, но се надявам на тяхното съдействие, когато всичко започне. Крис Уилямс, младши офицер от „Принц“, ми оказа неоценима помощ.
— А ти? — Бика посочи с пръст Моника.
— Моят екип е напълно готов — докладва тя. — Боя се само дали ще успеем да завършим предаването, преди хората на Ашфорд да ни спрат.
Бика се разсмя. Влажен, нездрав звук.
— Почакайте. — Той повика Джим Холдън, който разглобяваше и сглобяваше един автомат и разговаряше с марсианските войници. Холдън постави сглобеното оръжие на една маса и се приближи.
— Какво става?
— Тези хора се нуждаят от уверението, че ще бъдат охранявани достатъчно дълго, за да завършат предаването — обясни Бика.
Холдън премигна смутено и огледа трите седнали на пода жени. Ана неочаквано се изкиска. Холдън бе толкова смешен в ентусиазма си, та ѝ се дощя да го прегърне и да го потупа по раменете.
— Еймъс ще се погрижи да не бъдете прекъсвани — увери ги той.
— Добре — кимна Бика. — И защо това трябва да ги убеди?
— Ами… когато Еймъс се ядоса, той се превръща в най-страшния и зъл човек, когото познавате. Готов е да върви през планина от трупове, за да помогне на приятел. А един от най-добрите му приятели току-що бе убит от негодника, който ще се опита да завладее това място.