Магьосническа ярост
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосническа ярост». Краткое содержание книги:
Тео се втренчи в папката.
— Може и да лъже за името си. — Все още беше на мнение, че Сарафина е вещица. Не можеше да не е. Всяка клетка в тялото му казваше, че е опасна, въпреки красивата опаковка, с която вървеше в комплект.
Всичкознаещият и всичкоможещ архивист на Сборището отвори досието със замах. Прикрепена към купчината листи беше снимка на Сарафина. Била е снимана, докато е стояла в Старбъкс. Говорила е с привлекателен мъж на нейната възраст. Главата й бе килната назад в момент на смях, а дългата й руса коса се къдреше около раменете й и се разстилаше надолу по гърба й. С едната си ръка държеше картонена чашка за кафе, а другата лежеше простряна на масата близо до тази на мъжа.
— Това ли е тя? — попита архивистът.
Тео кимна.
Мика се отпусна на стола срещу него и прокара пръсти през рошавата си кестенява коса.
— Значи наистина е отвлечена магьосница и през цялото време е казвала истината, Тео.
Мамка му. Той взе доклада и започна да чете информацията за нея.
— Няма никаква логика.
— Прав си, наистина няма — отвърна Изабел от другия край на стаята. Тя седеше на ръба на бюрото на мъжа си и полюшваше обутия си в червени сандали крак. — Защо Стефан е бил именно с тази жена? С какво е по-специална?
— Всичко изглежда нормално в досието? — подхвана Мика. — И двамата й родителите са били огнени магьосници. Бащата ги е напуснал още когато е била бебе, оставяйки я на грижите на силно религиозната си майка. Тук става въпрос за новороден християнин — огън, жупел и много вярващи. Няма как да сме сигурни за миналото на майката, но доколкото навързвам нещата, не е могла да понесе, че е магьосница. Доста известна е станала в Боулинг Грийн с това, че когато Сарафина била на осем, майка й я подгонила навън, хокайки я, задето е магьосница, след което избухнала в пламъци надолу по пътя, в задния двор на някой от съседите.
— О, Боже — промърмори Изабел. — Силата й я е убила. Възможно е да не е знаела как да я управлява. Сигурно е изригнала от нея в момент на силна възбуда.
— Да, намерих всички новинарски истории оттогава. Всички в града са били много уплашени. Даже все още се изучава от парапсихолозите като един от най-добре документираните случаи на спонтанно самозапалване. Даже направиха епизод на „Неразгадани мистерии“ по него.
— Бедната жена — каза тихо Изабел. — Името й подхожда, ако майка й наистина е била набожна. Да не би Сарафина да се прави, че…
— Серафим — прекъсна я Мика. — Най-високостоящият ангел според Стария завет — допълни той и изкриви устните си. — Също означава „горящият“.
Изабел зяпна от изумление.
— Кажи ми, че това го намери в Интернет и не го знаеше от раз.
Те продължаваха да говорят, но Тео не ги слушаше. Накрая на папката се намираха още няколко снимки на Сарафина. На едната държеше ръката на мъжа от кафенето — вероятно приятелят й. Изглежда, че вещерите са я наблюдавали от доста време, преди да я отвлекат. Боже, тя наистина приличаше на ангел с дългата си руса коса, кадифената си кожа и светлосините си очи.
Тео вдигна поглед от снимките.
— Какво е станало с нея, след като майка й е умряла?
— Нямала е роднини, които да я приберат, затова е отишла в приемно семейство. Сменила е няколко различни, докато накрая не е останала при една жена до навършването на пълнолетие. Били са много близки. Всъщност, тъкмо се е била прибрала, когато Стефан я е отвлякъл.
Тео се вгледа в греещото лице на Сарафина. Въпреки огромната трагедия в живота си, на всички снимки се смееше и усмихваше.
— Копеле — каза приглушено Изабел. — Напълно е възможно тогава да не е знаела каква е, докато Стефан не й е показал. Изглежда майка й е отричала силата си и впоследствие случайно се е самоубила, докато дъщеря й е била малка. Не са се намерили никакви кръвни роднини, а бащата е офейкал, още когато е била пеленаче. Мащехата й не е била магьосница, нали?
Мика кимна.
Изабел се изтласка от бюрото и закрачи към тях. Беше замислена.
— Значи е една от малкото, достигнали пълнолетие, без да знаят кои всъщност са.
Случваше се, макар и рядко, магьосници да се изплъзнат на системата. Единствената, която Тео лично познаваше, беше Мира Макалистър. Родителите й — въздушни магьосници, били хванати в демонски кръг и принесени в жертва от Уилям Крейн, някогашен глава на Дъскоф и баща на Стефан. Лелята на Мира я отгледала според изричните указания на родителите й да пази в тайна силите й. Всичко това обаче се променило, когато Дъскоф научили за положението й на рядко срещана и могъща магьосница. Искали и нея да принесат в жертва, но нещата излезли извън контрол.