Магьосническа ярост
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосническа ярост». Краткое содержание книги:
Колко жалко, че от характера му имаше още толкова много какво да се желае.
Тя довърши половинката от сандвича си, която Тео не бе нахапал, и отиде в хола. Първото нещо, което опита, бе да отвори вратата. Беше заключена и никъде не се виждаше ключ. Не че щеше да си тръгне без Гросет така или иначе. Тео би открил ахилесовата й пета.
Сарафина се обърна и огледа заобикалящата я обстановка. Захвърлени дрехи лежаха на дивана, на пода и на масичката за карти в ъгъла. Пръснати билки покриваха масичката за кафе и килима. Очевидно беше, че Тео не е кой знае какъв къщовник, нито пък кой знае какъв готвач. От вида на апартамента му ставаше ясно, че рядко му идват гости, а Сарафина се съмняваше, че има и стабилна приятелка. Разбира се, имайки предвид характера му, не беше особена изненада.
Сарафина беше общителна и имаше доста приятели, които се отбиваха по всяко време на деня и нощта. Само заради това поддържаше дома си подреден. Разбира се, също така чистеше и когато бе депресирана или притеснена, което означаваше, че напоследък апартаментът й бе безупречен.
Точно сега пръстите я сърбяха да намери лопатка, но нямаше начин да направи каквито и да било услуги на този човек. Мисълта за приятелите й я изпрати в лека паника. Те сигурно се тревожеха къде е. Чудеше се дали вече са се свързали с полицията.
Хапейки долната си устна и вече напълно притеснена, тя вдигна дрехите от дивана, без дори да се замисля, и разчисти масичката за кафе. Преди да се усети бе почистила цялата стая, трупайки на купчина дрехите на Тео върху леглото му.
Боже, какво правеше този мъж, просто си сваляше дрехите още щом влезе през вратата? Дали не предпочиташе да ходи у дома си напълно гол през цялото време? Ярка картина на голото му тяло изникна в главата й и накара устата й да пресъхне.
— Стига толкова — смъмри се под нос тя и грабна одеяло и възглавница от гардероба и ги метна на дивана.
Вратата се отвори и Тео влезе в стаята, а Гросет го следваше по петите. Сарафина изведнъж осъзна, че нито за момент не се бе притеснявала за кучето си, оставено на грижите на Тео. Имаше му доверие, че няма да нарани многообичния й любимец.
Макар че това не означаваше, че го харесва.
Игнорирайки присъствието му, тя се намести на дивана и се зави с одеялото. Гросет скочи да легне до нея.
Тео постоя на вратата за един дълъг момент.
— Добре ли е?
— Добре? — Тя се обърна, за да го погледне. — Кое дали е добре? Дали е добре, че бях отвлечена от любимец на обществото и магическите ми сили бяха активирани? Или дали е добре, че някакъв едър, мълчалив тип ме държи в плен в апартамента си и ме кара да спя на дивана, след като ме уреди с кална баня по-рано през деня? — Тя примига. — С кое животопроменящо събитие ме питаш дали съм добре?
Той се размърда и изражението му стана буреносно… е, по-буреносно поне.
— Почистила си.
— Леле, наблюдателността ти не пропуска нищо, а? — Тя се обърна настрани, за да не го гледа.
— Имаш ли достатъчно одеяла?
— Добре съм. Може ли вече да спреш да ми говориш, ако обичаш?
— С удоволствие. Лягам си. — Той се отправи към коридора.
— Чакай! — Тя се обърна с лице към него. — Виж, здравеняко, направи ми услуга. Забрави нещото за мълчаливостта. Седни при мен и се престори, че не мислиш наистина, че съм вещица. Кажи ми къде съм, какво представляват вещерите, защо са зли и всичко останало.
— Няма да си играя игрички с теб. — Думите излязоха като особено ниско ръмжене.
— Не искам да играя игрички, искам информация.
— Глупости. Искаш да ме направиш на глупак. — Гласът му се повиши. — Искаш възможността да седна при теб и да ти кажа неща, които вече знаеш, за да можеш да ми се посмееш.
Мамка му.
— Това бяха доста думи. — Тя стисна устни в тънка линия. — Изричането на всичко това докара ли ти главоболие?
— Аз…
— Няма значение. — Тя се обърна и завъртя очи. — Забрави, че попитах.
— Вече забравих. — Той се обърна и излезе от стаята.
5
Мика сложи кафеникавата папка на масата пред Тео.
— Сарафина Конъл. Открихме досиетата на някои от отвлечените магьосници и нейното беше сред тях. — На Мика и Изабел им беше възложено да се разпоредят с похитените магьосници, прибрани от фермата предния ден.