Шпионите на Собек [bg]

Освен това армията бе лишена от жизненоважна информация и атмосферата на безпокойство и подозрения се усилваше. Имперските куриери, използвайки както Нил, така и пътищата на Собек през оазисите, изчезваха като утринната роса, без да оставят никакви следи. Индивидуални пратеници, дори и емисари с въоръжен ескорт — никой май не беше в безопасност. Скоро след атаката срещу нея Хатусу, царицата фараон, беше изпратила Амеротке на юг от оазиса Синждар, по пътя към Първия праг, където за последно бяха забелязани няколко изчезнали куриери. Амеротке облегна глава на дървото и се загледа нагоре към кръжащия над него лешояд. Истинска мистерия! Този усамотен и отдалечен оазис сякаш бе обитаван от духове. Малка горичка палмови дървета, обрасла с непроходим див прещип, ограждаше захранвания от бликащия извор басейн. Капеланът на оазиса, Небхер, който живееше в кирпичена къща на брега на Нил, не му беше от особена помощ, тъй като проявяваше загриженост главно за своята собствена дъщеря Исала — тя също бе изчезнала. Странен беше този Небхер, с мръсното си, угрижено лице, върлинестото си тяло и оскъдната си коса. Бивш свещеник в Параклиса на сълзите в храма на Изида, той беше награден с храмовия имот в Синджар и му беше предоставена службата на капелан в това доста оживено южно средище. Амеротке махна с ръка, за да отпъди насекомите, които кръжаха край главата му. Небхер изглеждаше не само разтревожен, но и дълбоко уплашен. За какво? Заради изчезванията? Амеротке беше направил щателни и задълбочени разследвания в селата на север и на юг от оазиса — никой не беше чул или видял нещо странно и нередно, не беше открит знак за насилие. Асурал, капитанът на стражата на Амеротке, и неговата кохорта войници, всичките изпечени, стари ветерани, бяха преобърнали надлъж и нашир целия район. Накрая Амеротке получи тяхното заключение — нищо! Пустинята и реката може и да бяха диви и безкрайни, но да се скрие труп, беше трудна работа. Нил винаги изхвърляше своите мъртъвци, а пустинята беше хранилка за ордите от препитаващи се с мърша животни. И все пак не беше открито нито кокалче, нито следа от поне един от всички изчезнали. Накрая Амеротке сам беше пребродил укрепленията на Тимсах — високи кули, издигащи се над цяла редица сгради с рушащи се стени, изоставени от всяка жива душа с изключение на пясъчните жители и пустинните скитници, които намираха подслон и убежище в техните сенки. Не беше открил нищо необичайно. Остана два пълни дни в Синджар, като се настани в едно близко селце. Установи само, че някои от онези, които бяха изчезнали, със сигурност бяха посетили оазиса. Небхер пазеше щателен регистър на разходите, правени във връзка с посещенията на официални лица, тъй като те подлежаха на възстановяване от Дома на среброто в Тива. Въпреки всичките си разследвания и издирвания Амеротке не откри нищо подозрително. Куриерите явно бяха посетили Синджар, а после бяха отпътували.