![Нови римски разкази [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/9/1/novi-rimski-razkazi-bg-download.jpg)
Нови римски разкази [bg]
- Автор: Моравиа Альберто
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- Переводчик: Велимира Костова-Върлакова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Нови римски разкази [bg]». Краткое содержание книги:
студено. Освалдо изрази всеобщото настроение:
- Тъкмо време да пипнем настинка, трябва да си ходим... келнер, сметката.
След малко келнерът дойде с дълга сметка, съставена от числа с по няколко нули всяко. Освалдо, без да я погледне, извади банкнотата от десет хиляди и му я подаде. Келнерът огледа банкнотата, усмихна се и каза:
- Това е шега.
Освалдо, почти обиден, попита:
- Какво говорите? Каква шега?
Келнерът:
- Това е банкнота „реклама“ - не виждате ли какво пише на нея? Банка на любовта, десет хиляди целувки.
Озадачен, Освалдо взе банкнотата, огледа я и накрая отвърна:
- Вярно, сигурно съм я взел по грешка... но, за съжаление, имам само тази... вижте, портфейлът ми е празен.
За случилото се после е нужен комедиограф, за да го разкаже, аз не съм способен. Йоле получи криза от смях, само дето не падна от стола и все повтаряше:
- Сега на господин Джустино ще му се върнат стомашните болки, гарантирам.
Флора и тя, макар и раздразнена, не успяваше да си сдържи усмивката; аз, дълбоко в себе си, се забавлявах. Освалдо продъл-жаваше да се прави на разстроен. Колкото до Джустино, отначало той пребледня, после почервеня, след това отново пребледня и запелтечи:
- Какъв е този капан? Къде се намираме? Аз не плащам, дори да трябва да умра, няма да платя и петак.
Освалдо продължаваше шегата:
- Господин Джустино, платете вие за всички... после в Рим ще си уредим сметките.
Тогава Джустино се разсърди на Освалдо:
- Да мълчиш, ти, нещастнико, умрял от глад, че иначе...
Освалдо, наистина ядосан:
- Иначе какво? Хайде, смелост, да чуем... и не ми говорете на ти, не сме братя, доколкото знам.
Уплашен, Джустино вдигна рамене, без да спира да повтаря:
- Добре, но няма да платя и петак.
Изпитвах такова съжаление, като го гледах да страда по този начин, че без да се замисля, казах:
- Ей, престанете, аз плащам!
Съвсем неочаквано се намеси Флора:
- Не, няма да плащаш нищо... или по-добре, понеже ти имаш бар, а Джустино - магазин, двамата ще платите наполовина. А вие, Джустино, засрамете се: ядохте като всички, защо не искате да платите?
Сериозни думи, казани със сериозен тон, недопускащ възражение. И наистина, Джустино, примирен, наведе глава, извади си портфейла и една по една, с мудността на скъперник, сбогуващ се с всяка дребна платена пара, извади банкнотите от по хиляда и по сто лири, които трябваше да даде, и ги сложи върху масата.
Този път в гласа на Йоле прозвуча жестокост:
- Съжалявате, нали?
Джустино отвърна:
- Не, съжалявам само дето тръгнах на екскурзия с хора като вас.
Обидата се отнасяше за всички. Първа се обиди Йоле, стана и каза:
- Наистина ли? Ние ще се върнем в Рим с автобуса... хайде, Освалдо.
После Флора.
- И аз идвам... ти, Алесандро, може да се върнеш с Джустино.
Накрая и аз:
- Не, чакайте ме... ето моята част, Джустино... Довиждане и приятно връщане.
Четиримата излязохме от кръчмата. Оставихме Джустино съвсем сам на масата, на потъналата в мрак тераса, пред купчинката пари за сметката.
Остатъкът от деня премина весело, сякаш щом оставихме Джустино, си извадихме трън от крака. Направихме си приятна разходка през гората, Йоле и Флора набраха огромни букети диви циклами; после отидохме в селото и в бара на площада пихме кафе с ликьор. Обходихме надълго и нашироко Кастелгандолфо, това приятно старинно градче, купихме понички с анасон, много вкусни, и след това пихме по още едно кафе. Най-накрая автобусът се зададе, претъпкан с неделните селяци. И макар че се наложи да пътуваме прави през целия път до Рим, не изгубихме веселото си настроение. Джустино? Повече не го видяхме, сигурно е в магазина, продава гвоздеи по цена за сто грама.
МАГИЯ
Циганите, които живеят в бараките на Мандрионе, близо до Порта Фурба, са различни от нас, римляните. Римляните обитават бараките по силата на обстоятелствата, само ако нямат друг изход. Докато циганите, струва ми се, биха живели по същия начин, дори да имаха на разположение къщите на Париоли8. Вътре в бараките при истинските бедни се вижда, че са бедни, а при циганите се вижда, че са цигани, тоест хора, различни от нас. Най-често им стига една черга на пода и това им е цялата подредба. Да вземем жените: римлянките се обличат, както могат, но все пак като нормални жени; циганките - не: дълги развлечени поли в ярки цветове, но кирливи, шалчетата - също; плитки, спуснати по раменете, злато, корали и сребро в изобилие на шията, по китките и по ушите. Мъжете се обличат като денди, защото, както казах, циганите не са бедни; но винаги в ярки цветове, които бият на очи: вратовръзка в огненочервено, чорапи в папагалско зелено, кърпичката в жълто и тюркоаз. Те, също като жените, често носят обеци на ушите. Циганите са с тъмен цвят на кожата, най-тъмния съществуващ тен. Говорят странен език, завиждам на онзи, който ги разбира. Наричат езика си руми. Мислех, че означава Рим, но по-късно Джеремия ми обясни, че нямало нищо общо с Рим.