Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
Знаеше, че е отчаян, но не бе предполагал, че отчаянието му е стигнало такива размери. Бе твърдо решен да не се отказва и да намери своя идеал, но все повече се убеждаваше, че жената, която търси, не може да бъде открита на борда на един затворнически кораб.
— Жената, която търся, трябва да притежава качества, различни от тези, показвани тъй щедро от вас, госпожице Хачър. Боя се, че не сте подходяща за работата.
Мориса кимна разбиращо и ехидно подметна:
— Страх те е от жена ти, а?
Кръвта на Гейдж започна да кипва. Тази жена изобщо нямаше престава какво бе преживял след смъртта на Виктория! Но бе безсмислено да й обяснява.
— Грешите — рязко каза той. — Съпругата ми загина при злополука преди една година. Уверявам ви, че ако беше жива, никога не бих допуснал глупостта да дойда тук.
В този момент Ани смирено пристъпи напред и го дръпна плахо за ръкава.
— Казвам се Ани Карвър, сър. И аз си имах бебе, ама ми го взеха преди да ме качат на тоя кораб и го продадоха. Много ми се ще да се грижа за някой малчуган. Обещавам да обичам сина ви все едно, че е мой, сър. — Тя внезапно се изчерви смутено и умолително сплете ръце. — Искам да кажа, ако решите да ме купите.
Гейдж сведе очи към дребната женица и суровото му изражение се смекчи. Но простоватите й думи издаваха липса на образование.
— Надявах се да намеря жена, която след време да научи сина ми да чете и да пише. Способна ли си на това?
— Съжалявам, ама не съм, господарю! — въздъхна съкрушено Ани и се извърна, готова да си тръгне. Но в този миг й хрумна идея. Тя се обърна отново към мъжа и заяви с щастлива усмивка: — Но знам една, дето е! Тя е истинска дама, вярвайте ми, сър.
— Дама ли? — недоверчиво попита Гейдж. Вече беше видял по-голямата част от жените и смяташе, че има всички основания да се съмнява в твърдението на момичето. — На борда на затворнически кораб?
— Да, сър! — настоя Ани. — Милейди знае да чете и да пише и даже може да смята наум. Виждала съм я със собствените си очи, сър.
— И е на деветдесет години, без съмнение — изсумтя Гейдж. Не можеше да пръска пари за някоя старица, която вероятно щеше да се спомине пет минути след като напуснеше кораба. Отчаянието, с което толкова дълго се бе борил, отново завладя душата му, за да се надсмее над абсурдността на очакванията му, да заличи увереността му в крайния успех, да убие надеждите му. Разбира се, никоя благородничка не би могла да извърши чак такова тежко престъпление, че да бъде изпратена в колониите на борда на затворнически кораб, освен, естествено, ако не бе попаднала в затвора заради дългове. Но дори и да намереше такава жена, силно се съмняваше, че би могъл да си позволи да я купи. Парите му далеч не бяха много, а и му трябваха за други, не по-малко важни неща.
На устните на Ани трепна доволна усмивка.
— Не-е, сър! Млада лейди! При това хубава, сър.
— И къде е това чудо? — иронично попита Гейдж. Страхуваше се, че Ани не е съвсем наясно със значението на думата „дама“, защото самият той не бе видял на борда на „Гордостта“ нито една жена, която поне малко да напомня на такава.
Ани се обърна и разбута спътничките си. Когато те се разделиха, образувайки тясна пътека, тя протегна слабата си ръка и посочи към самотната фигура, седнала до отвора към трюма.
— Ей я, господарю! Шимейн О’Хърн, за нея ви казвам!
Шимейн мигновено усети, че е станала обект на вниманието на мъжа и почувства силата на неговия невероятно красив кафяв поглед, вперен в нея с изумление. Нямаше съмнение, че е разбудила интереса на непознатия — той направо я изпиваше с очи.
Гейдж Торнтън бе извоювал всичко, което притежаваше, с цената на твърде много усилия, за да се остави да повярва, че мечтите му биха могли да се сбъднат тъй безпроблемно. Младата жена пред него наистина бе необикновено красива, но вероятно имаше някакви скрити недостатъци.
Той се наведе към Ани, за да научи нещо повече.
— Дама, значи? — След утвърдителното кимване на момичето следваше неизбежния въпрос. — Но защо е тук? Какво престъпление е извършила, та да я изпратят като затворничка в колониите?
Ани сниши глас и прошепна:
— Един стражар я отвел от дома, додето техните ги нямало, и не й дал да се види с никого от близките си. Тъй че сам виждате, сър, когато негодникът се заклел, че милейди е откраднала скъпоценностите на някаква друга дама, не е имало кой да я защити.