Ранни дългове ((книга първа))
- Автор: Ботунски Марин
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ранни дългове ((книга първа))». Краткое содержание книги:
Тя се заслушваше във всеки повей. Във всеки глас и шум. Чуваше не само когато й викаха. Чуваше и неизказаното. Тая чувствителност, подплатена от сираческото детство, от уголеменото чувство за страх, бе изострила сетивата до неузнаваемост и й позволяваше да забелязва и наглед незабележимите детайли.
Мъката и страданието при нея бяха основния подтик. Просто тя не е имала друг изход. Песента, колкото и парадоксално да изглежда, е нейният изход в живота.
Тя знаеше над хиляда народни песни. Заслушвала ги е от баби, майки и моми. От песнопойците по панаирите. От учители и случайни пришълци, от пътуващи музиканти, от грънчари и търговци… Сама на язлъчето пред къщи и в моминската градинка, на тлаки и седенки, на копан и жътва, на кръщанета, сватби и погребения ще пее и плаче песента.
Неповторими са юношеските години. В неделен ден, под нашата къща — плетарка, в лъката до Помпата, под сянката на старите дудове (така наричат в нашия край черниците) и липи, се събират всички младежи. Момичетата — по търлички, с къси чорапки, сукманчета и пошивани ризи, момчетата — с опинци, панталони и пошивани ризи. И като засвири кларинетът, край нема. И хора, хора… А измори ли се свирачът, ще запее мама, после всичките дружки. Само песента на реката, на лястовици и врабци, на синигери и чучулиги, а на свечеряване и на щурци ще се вплитат в това веселие.
Изпълнени с бедняшка радост са неделните дни, единствената отмора от тежкия селски труд. В ранна утрин момичетата леко, семпло облечени, възбудени и шумни изкачват баира отвъд реката на път за ливадите от прибалканските курии. На върха дружките ще спрат да отдъхнат, а мама ще викне да запее. Гласът й ще се носи в тихата утрин, ще гали и вълнува захвърленото в покрайнината от световните пътища и страсти селце. Десетина стари хора, между които баба Пена — 82 годишна, Мута Каленска — 72 годишна, Ценка Иванова, Николица Кирилова, Мара Иванова разказваха, че цяло село се показвало по вратниците и на прозорците на къщите да я слуша. И сред тая всеселска аудитория еквали думите:
После започват задявките, веселите игри, мечтите. Горската прохлада, непалещото, но топло слънце, зеленината на къра, младостта на дружките — всичко предразполага към жизнерадост и копнеж за щастие. Копнеж, защото наоколо е тъма, бедност, мизерия. И само той, младежкият копнеж, може да изведе човека на светла пътека. Временна, но светла. Нали народът с малките си радости е изживял сред океана от несгоди, мъка, несрета и труд.
Тя се е вслушвала в думата. В подредбата на думите. В звучността на думите. В музиката им. Пресявала е краводерския словесен пясък, за да се родят няколко златни песъчинки. Замисляла се е над хумора, над неочакваността на противопоставяните действия. Над начина, по който се усмива. Над силата на селянина да побеждава тежестта на живота с тънката си усмивка… Как иначе, ако не с това дълбоко вглеждане, можем да си обясним факта, че повечето песни, които тя пее, са художествено дообработени, подменени са слабите думи, нехудожествените моменти. И навсякъде, където е привнесена дума, мотив, случков елемент, песните са получили нова художествена сила, извисили са се.
И така, ден из ден, година из година, се е увеличавало песенното богатство в нейния репертоар. За да достигне внушителната цифра 1000. И да се запазят в паметта. И да се пеят и препредават на следващите поколения.
Янка Стоянова е не само преносител на народната песен и мъдрост, не само певец и тънък художник, дообогатяващ известните песни, но и творец. Тя създава оригинални текстове, които разкриват истински творчески възможности. Може би школовката е получена в дългите години, в които изпълнява и обработва известните, и пяти и от други хора, народни песни. Когато осъвременява едни, други очиства от ненужното натрупване на думи, трети подсилва с по-ясна образност.
И така в един ден тя започва сама да създава песни. Ранните й „Кметове, стари писаре“ и „Оплаквалка“ все още свидетелстват за неопитност, за несигурно опипване на новия терен. Ала се появява третата песен — „Накладе Янка седенка“, която веднага се харесва и се запява. В нея личи умението да се фабулира, има краткост на изказа, намерена е чудесна поанта. Песента има щастлив завършек, както е щастливо времето, в което я пее — няколко месеца преди сватбата си.