Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
— Добре — кимна Фиона. Самата тя не можеше да забрави отвратителните кадри от видеозаписа на отвличането и сексуалното насилие над Кайра. Това бе нещо незаличимо. Непростимо. Макар да знаеше, че чудовището, което го е сторило, е мъртво, това не й помагаше много.
— Говоря сериозно — рече Кайра.
— Значи оставаме — заключи Фиона.
— Мисля, че ти трябва да отидеш, ако искаш.
— Добре съм си и така.
— Какво става? Не те разбирам… — подозрително я изгледа Кайра.
— Ами ако не е било мечка?
— Какво намекваш…
— Шерифът е стъкмил доста убедителна теория, макар да е базирана на косвени улики. Според него в кухнята на Бъркхолдър не е вилняло животно. Моите снимки също подкрепят това. Мечките оставят следи. Но такива не бяха намерени. Шерифът смята, че някой е нагласил нещата така, че да изглежда сякаш е била мечка — даже е донесъл мечи нокът… А всъщност това е работа на човек, дошъл да краде храна.
— Човек ли?
— Може би живее някъде в гората наоколо.
— Сега вече започваш да ме плашиш. — Момичето се втренчи дълго и настойчиво във Фиона. — Затова ли ме лъжеш, че искаш да подсигуриш къщата срещу мечки? А всъщност имаш предвид срещу крадци…
— Мисля, че и двете ще постъпим по-умно, ако се подкрепяме и просто се махнем оттук.
— Защо ме излъга?
— Не съм те лъгала. Просто не исках да се тревожиш за нещо, което е само предположение…
— Значи крадецът живеел в гората, така ли?
— Тъй мисли шерифът. По това време на годината — през лятото — разни скитници излизат по горите. И престъпници… Хора, които няма къде да живеят. Или бягат от нещо… Шерифската служба смята, че броят им възлиза на стотици.
— Стотици ли? — удиви се Кайра.
— Без никой да ги знае, просто си лагеруват там някъде, из шубраците…
— И крадат храна от къщите.
— По-евтино е, отколкото да я купуват.
— И така правят всяко лято?
Фиона кимна тъжно.
— Ти не се плашиш много лесно. Но защо сега си толкова разтревожена? — Кайра я изгледа подозрително. Фиона не биваше да крие нищо от нея.
— Не подхващай тази тема.
— Коя?
— Моля те.
— Добре, ще защитим къщата от мечки… — съгласи се Кайра. — Може би онзи курс по боравене с огнестрелно оръжие сега ще ми послужи.
— Знаеш какво беше мнението ми по въпроса.
— Когато баща ми го прихване нещо…
— Казвала си ми.
— Целта на курса беше да те научи, че трябва да знаеш по какво стреляш, преди дори да докоснеш с пръст спусъка.
— И въпреки това не ми харесва.
— Спя по-спокойно, като знам, че пистолетът ми е подръка.
— Аз пък не — възрази Фиона. — Един пистолет не притежава чудодейна сила.
— Само че ако се появи някой натрапник, върши работа…
— Нито ти, нито аз имаме нужда от това. Никога повече. Защо да оставаме тук? Ела с мен. Ще се махнем, докато шерифът Уолт претърси гората. След това пак ще бъде безопасно и ще се върнем.
— Няма да позволя да има такава власт над мен някакъв кокошкар, дето тараши хладилниците. Говорили сме за това. Ти ме убеждаваше: „Веднъж си била жертва, но никога повече няма да бъдеш“. Няма да се дам на някакъв призрак да ме изгони…
— Ами ако не е призрак? — попита Фиона.
Двете се спогледаха. За миг изглеждаше, че Кайра се кани да попита нещо, но се въздържа.
— Къщата, в която е влязъл крадецът, е на по-малко от километър оттук — каза тя. — Кой ще е толкова тъп, че да нахлуе после при най-близките съседи.
— Тези хора не мислят много…
— Има нещо, което не ми казваш — въздъхна Кайра. — Виждам го и не се опитвай да ме убеждаваш в противното.
— Ако ти останеш, оставам и аз — каза Фиона.
— Глупости. Ще се оправя.
— Какво ще кажеш да се върнеш при своите роди…
— Изключено. Дори за седмица. Не искам да се мяркам там. Знаеш какво е мнението ми по въпроса.
— Поне за една седмица…
— Обичам ги, но не искам да живея с тях. Баща ми изглежда толкова депресиран… Не го прави нарочно, но явно трудно преживява това, което стана с мен. Въздейства ми потискащо.
Фиона посегна към дистанционното на DVD-то. Кайра се приведе напред и докосна ръката й.
— Благодаря ти — каза тя. — Знам, че се опитваш да ме защитиш. Знам колко ужасно ще се чувстваш, ако се случи нещо. Но нещата са наред. Сега аз държа живота си под контрол. Благодарение на теб. И на Защитниците, и на моите родители, и на хората от цялата тази долина. Но няма да бягам от някакъв апаш, който краде консерви. „Веднъж съм била жертва, но никога повече няма да бъда“ — повтори тя.