Фурията на курсора

— Враните да те вземат! — крещеше Маркус. — Не трябва да показваш тъпата си кратуна, за да отрежеш въжето. Използвай ножа си, а не меча.

Тави се наведе и докато чакаше Маркус да приключи с крещенето, извади нож и бързо започна да прерязва плетеното въже, с което беше вързана падналата до него кука.

— Нека да запазим куките, трибун — добави Тави. — Няма нужда да ги връщаме, за да ги използват отново срещу нас — Тави провери двора отдолу и хвърли куката там.

— Капитанът! — извика един от легионерите и по стените се разнесоха приветствени крясъци.

Валиар Маркус погледна през рамо към Тави. Кимна му отсечено и удари за поздрав с метална ръкавица по кования си нагръдник.

— Добре ли сте, сър?

— Нашият трибун по медицина ме вдигна на крака — каза Тави. — Как е времето?

Хвърлен отдолу камък се плъзна по гребена на шлема на Първото копие и няколко секунди стоманата звънеше. Маркус поклати глава и се приведе малко по-ниско.

— Ако нямаше слънце, бихме могли да се бием в сенките — каза той миг по-късно и зъбите му проблеснаха в бърза предизвикателна усмивка. — Двама-трима от тях успяха да се покатерят на стената, но бързо ги хвърлихме обратно. Изгорихме още шест тарана. Повече не се опитаха да ги изпращат.

— Само докато не се стъмни — каза Тави.

Първото копие му хвърли изпитателен поглед и кимна.

— Дотогава това няма да има значение.

— Ще издържим — каза Тави. — Докато не вкарат в битката воините си.

Валиар Маркус го гледа известно време, изражението му стана кисело и той кимна.

— Точно така. И това ще ни струва скъпо, сър.

— Но пък ако можем да пречупим техните воини, ще си струва.

Сивокосият воин кимна.

— Точно така, сър. Ще се постараем, капитане.

— Не и вие — каза Тави. — И без това сте тук прекалено дълго. Искам да си починете, да хапнете и да пийнете нещо. По залез-слънце ще ми трябвате свеж.

Челюстите на Първото копие се стиснаха и за секунда Тави си помисли, че той смята да спори.

До стената започнаха да се раздават викове, Тави погледна нататък и видя Ерен да бърза към тях — дребният курсор не вдигаше глава, но носеше почернялото знаме вертикално пред себе си, което предизвика приветствените викове на хората.

Първото копие погледна от знамето към Тави и кимна.

— Използвайте главата си — каза той. — Доверете се на своите центуриони. Не действайте необмислено. Още една кохорта ветерани ще бъде тук до пет минути, за да смени тази.

— Така и ще направя — каза Тави. — А вие намерете Магнус. Той е подготвил всичко за вас.

Маркус кимна и те си отдадоха взаимно чест, преди старият войник, свел глава, да започне да се промъква по стената.

Ерен побърза към Тави, като продължаваше да държи знамето високо.

Атаката продължи без изненади и Тави провери всеки от двамата центуриони, стоящи на стената — и двамата бяха ветерани, и двамата ръководеха добре хората си.