Фурията на курсора

— След два часа?

— Дори по-рано — отговори Магнус.

Трябваше да направят пауза в момента, в който Красус и неговите рицари Аери прелетяха над тях, за да нападнат врага с ревящ вятър и избухващи пламъци.

Малката буря, която поддържаше рицарите, временно лиши събеседниците от възможността да говорят.

— Ами моста? — попита Тави, когато отново можеха да се чуват.

— Инженерите казват, че им трябва повече време, за да го укрепят, но те винаги така говорят. Подготвиха моста за това, за което говорихте — Магнус направи пауза. — Готови ли сте да дадете заповедта?

Тави сви устни.

— Все още не. Ще удържим портата до залез-слънце.

— Но вие не можете да сте сигурен, че техните воини ще се появят веднага — каза Магнус. — И на хората при портата ще им стане по-сложно да са там. Да не говорим, че ще им е трудно да маневрират и да отстъпват в тъмното.

— В такъв случай изпратете свежи отряди от северната страна на реката — каза Тави и погледна Ерен.

Курсорът кимна в отговор.

— И кажи на Първото копие да увеличи честотата на смяна по стените и да се увери, че хората си почиват колкото е възможно повече.

— Тогава ще се наложи да започнем да използваме рибки.

— Знам — отговори Тави. — Но все някога ще трябва да си изцапат ръцете. Поне в този случай ветераните ще могат да ги прикрият.

Магнус се намръщи.

— Сър, планът е труден за осъществяване дори ако пристъпите към изпълнението му още сега, а ако изчакаме още два часа… — той поклати глава. — Не разбирам какво ще спечелим от тези два часа.

— Без по-голям брой огнени рицари можем да нанесем само един достатъчно мощен удар, за да разрушим моста. Това трябва да се вземе предвид. Воините им са тяхната главна опора и това е единственият ни шанс да ги пречупим — той се обърна, погледна Ерен и кимна, при което шпионинът веднага се втурна да разнесе указанията му.

— Маркус от колко време е на стената?

— От самото начало. Грубо казано, два часа.

Тави кимна.

— Ще ни е нужен свеж и адекватен, когато тръгнем да отстъпваме, съгласен ли сте?

— Определено — отговори Магнус. — Полевият опит на Първото копие е по-голям от на всеки друг.

— От нашата страна на барикадите — да — промърмори Тави.

— Какво?

— Нищо — въздъхна Тави. — Добре. Смятам да му заповядам да слезе. Накарайте го да хапне и се уверете, че е готов за нощното настъпление.

Магнус погледна внимателно Тави.

— А самият ти готов ли си?

— Аз също трябва да изцапам ръцете си по някое време — отговори Тави. Той присви очи, гледайки към стената. — А къде е знамето?

Магнус погледна към стената.

— Беше много обгоряло и мръсно. Работя по подмяната му, но няма да стане в следващите часове.