Виелица на сенките [bg]

— Зад теб, Гарет! — изкрещя някой, май беше Мумр.

Незабавно отскочих встрани. Оркът, който се канеше да ми отсече главата, явно се разстрои до невъзможност и тръгна след мен. Изсвистя метателен нож, но за съжаление Кли-кли улучи Първия точно в центъра на щита, на който беше изобразена някаква странна птица. Копието ми беше по-дълго от ятагана, така че имах леко предимство и задържах орка на разстояние, докато Кли-кли не хвърли втори нож. Този път попадна в рамото. Попадна и отскочи. Явно под жълтата куртка на орка се криеха доспехи. Без никакво колебание замахнах с кората, оркът бързо се прикри с кръглия щит, но копието на Сивия с лекота го разсече, както и ръката на Първия. Завъртях се около оста си и оркът се лиши и от другата си ръка. Обичам магически играчки!

— Караде тиг су’ин тар! <Изпратете ги в мрака! (орк.)> — отново гракнаха на оркски.

Така, с тези е приключено, какво става при другите? Змиорката и Еграсса се държаха, Делер не се виждаше, Мумр успешно размахваше своето желязо едновременно срещу трима, Халас тъкмо довършваше своя Първи, разбивайки лицето му с мотиката, Кли-кли отиваше на помощ на Фенерджията… Но виж милорд Плъх нямаше да го бъде дълго, един нападател с копие се промъкваше зад него и сега ще го набучи на шиш. Закрещях, привличайки вниманието на орка, и като размахах копието, се хвърлих на помощ на Алистан Маркауз. Оркът прие предизвикателството и като хвана копието с две ръце в средата, тръгна към мен. Удряше ту с острието, ту с тъпото на копието и аз едва успявах да парирам ударите му. За никаква контраатака и дума не можеше да става. Само за оцеляване. Първият се оказа ужасно бърз, едва не заби дръжката на копието в лицето ми, и ме спаси само това, че се извих назад. Но правейки това, аз загубих стабилност и оркът ме атакува със средата на копието, намиращо се между ръцете му, като просто ме отблъсна от себе си. Едва се задържах на крака и с всичка сила ударих с дръжката на кората по пръстите му. Оркът изкрещя от болка, пусна копието с лявата си ръка и аз ударих Първия под коленете с тази част от дръжката, която беше по-далеч от острието. Противникът ми падна и аз, без да се замислям, го приковах към земята. Извадих кората и бързо се огледах.